При все че си тръгвам и пак се обръщам;
при все че кълна се - обети завръщам;
при все че със ярост хвърлям чинии,
пак около тебе ръцете си вия.
При все че пак плача, разсмиваш ме нежно;
и трезво обаче с омая небрежна,
круширала явно, аз давам си сметка -
провалът отново спечели отметка.
Макар че обичам те, как мразя те само,
когато безсилна укротяваш ме рано,
преди да успея да се опълча
на любовта ни компромисно вече изкълчена.
Макар че морета за тебе разделям,
за сбогом целувам те, че вече пределът
настъпи за твоето кротичко цвете -
не сърна, а лъвица избра си от двете.
20.10.2009
Евелина Пашова
снимка