автор: alisa

Тази нощ не очаквам приказка.
Последната си я разказах веднъж,
когато, вече не помня защо,
но ми беше самотно и тъжно.
Измислих си бряг и море,
после призрачен кораб.
И както става във приказките –
стоях на брега и го чаках.
Всички рачета
тръгнаха право напред. Аз - наопаки.
И обратно търкулнах сълзата си в тъмното
Не, че съмна
и не, че изобщо е имало буря.
Нямаше никой изхвърлен със спасителен пояс.
Затова , оттогава
спрях да разказвам приказки
Не се моля.
Не завързвам опашката на щастливия край с детска панделка.
Седя си така и нищя платното, което остана
от малкия призрачен кораб.
И, защото измислям,
го кърпя с игличка от листото на кактус
и дяволски вярвам, че не всички, но точно този кактус, понеже е мой,
ще цъфне все някога
в средата на най, най-измислената пустиня
в която не живее никой, освен онзи отшелник,
който често сънувам как слуша приказка,
притиснал до ухото си раковина.