автор: horse

Днес имаме годишнина!
На този ден преди седем лета,
в Лозенската планина, една
красива гъба ни събра!

Трепетни срещи с нежните погледи,
и …красива Любовта в мен се родИ!
Не било писано за дълго и…,
ревност започна да ме косИ!

Въвлечена в многоъгълен капан,
Душата ми задушава се в гняв
и …безсилна вие от срам!

Никой от двама ни не може,
и... не иска да спре.
- Ти в личното си пространство
да флиртуваш,
- а Аз във моето да те ревнувам!

И така в бури и слънчеви дни
Животът ни все още върви,
докога – никой не знае.

„Отровно щастие” сигурно е името
на красивата гъба, която преди 7 лета
тогава щастливо ни събра!

Не вкусила даже от нея
и до днес усещам вкуса на
отрОвеното щастие!

Затова:
- Съжалявам за ревността си,
- Прости ми гнева,
- Благодарна съм, че те има!

И докато съм жива и дишам
Желая те и те Обичам!