автор: HariMarSui

Не си мислете, че съм фея или магьосница. Просто, разбирам езика на цветятя. Може би, защото ги обичам или защото те ме обичат се разкриват пред мен.

Както сега в цветарския магазин. Исках да купя цветя. Букет да купя.И докато се чудех какво цвете да избера, цветята започнаха разговора си.
Първа се обади розата.
- Всички знаете, че аз съм царица на цветята. Най- красивото цвете съм. Най- хубавия аромат е моя...
- Чакай, чакай. Тогава аз съм цар, така ли?- каза карамфилът.
- Не си никакъв цар. Може принц да си, но не и цар, да се разберем.
От обида розата се зачерви още повече.Тя си беше червена роза, забравих да ви кажа.
- Не се карайте де, много важно- царе, царици...Никога не сте били в нашия многоцветен букет. Никога няма и да бъдете. Все ще сте сами. Даже и от двама ви букет не става. Пък и какви царе и царици сте без придворни или поне приятели?Аз съм хризантема, но и в който и букет да ме сложат ще стоя добре на мястото си. До другите цветя. Не искам да ги изреждам. Ще пропусна някое и ще го обидя с това.
- Защо водите този разговор изобщо?- каза теменужката. Казват, че съм срамежлива. Такава съм си, но ще ви кажа едно- всички ние сме цветя. Правим деня на човека приятен и може би по- щастлив. Просто ние сме цветя. Цветя сме.
Знаете какви цветя избрах, нали? Купих букетче теменужка. Малка, срамежлива, а толкова мъдра била тази теменужка. Да не повярваш.

При вас, които четете това, идвам с цвете. С теменужка. Пожелавам ви здраве и много слънце в житейския път...