По стари и утъпкани пътеки,
по вечно незаспали слепоочия,
и килограми с обещания за светло,
те всичките към тебе сочат.
А ти си още незаченат призрак,
като, онези дето ме горят,
ще дойдеш в новата си бяла риза,
да ми отнемеш правото да спя,
ще разглобиш набързо залепените парчета,
ще им измислиш нова кройка,
и там, до подарените найлонови цветчета,
сама ще трябва да излизам от упойка.