Очи отворих преди час
но съня не си отива.
Запалена цигара
мисълта отлита с тоя дим
кафето ми изстина
мълчание бе край мен.
В този сън беше ти.
Спомен от първата ни среща.
Усмихната прага премина
В тясно дънки,
разноцветна блуза,
със странно деколте...
И чехлите ти помня...
После поговорихме спокойно
за ръка хванати за кратък миг...
И си тръгна замечтана...
След това мина много време,
отново се видяхме,
отново говорихме,
мечтахме... или поне така си мисля,
и сега всичко остана спомен.
Дали съм те харесвал?
Отговора го има
в думите по горе.
Щях ли да те помня
така подробно?
Усмивката ти щях ли да запомня?
Дали съм те харесвал?
Ти вземи си отговори...
Аз просто отново ще заспя...
Публикувано от Valka на 19.10.2009 @ 18:20:24