Майната и на Хамерика, да живее Украйна!
Ей, луди сте, бе хора!
Луди сте че се напъвате да ставате Хамериканци, бе!
(Ей сега, да си изпия квас-а и да мина през дървената къщичка с размери метър на метър на два в двора и ше ви обясня...)
***
Оооох...винаги съм си мислил, че Русия е велика страна, но това е май, щото не бях познавал украинци.
Игор.
Чикаго. (Шикагоу, както му казват серсемите).
Станахме приятелчета с него там.
И той - будала...като мен...мисли си че като иде в хамерика и ше хване бога за шлифера...
Запознахме се съвсем случайно, докато се опитвах да се правя на работохолик и прекарва елинсталации в едни общежития в едно „шикагоу събърбън".
Гето за „източняци" ... щях да кажа „на една туба бензин от Чикаго", ама техните контейнери на колела, дет им викат хавтомобили хабят по една туба бензин, докато чакаш на светофара от червено да светне зелено, така че израза няма да е много точен.
Та за Игор, де.
Човека направил пари, шкембе и тежка форма на нервна криза следствие от асоциализацията в подобието на общество.
Постигнал американската мечта за година и половина и...го хванала носталгията.
Срещата ни беше учудващо изненадваща и за двамата...спогледахме се и установихме, че сме се надушили през девет дерета...
...електроинсталациии, електроинсталации, електроинсталации, домашноприготвена водка, маса в америка НЕ по американски...
...
...
...Летище Одесса.
Не ме питайте как се озовах там, нито какво стана по пътя.
Срам ме е да кажа...но...просто не си спомням...
Имам някакви откъслечни спомени за украинския „Ан", на които се прехвърлихме на някое летище в Пекин, как Игор целуваше ескалатора и ревеше „Я пришол дома, я пришол дома...", за „...стюардесса как принцесса, надеждная, как весь гражданскии флот", за менюто (Хотите поесть? - Конечно, хочу, а какой вьiбор? - ДА, или НЕТ!"), и едно споменче за тая същата стюардесссса, която като разбра какво е работил Игор, стоя мирно до нас през цялото време...
На летището ни чакаха „братанци".
Бивши колеги на Игор.
Все се чудех какво е работил в Украйна - някак си не ми се връзваше телосложението (140 килограма, 2 метра и 5 сантиметра, мускули и на всичкото отгоре наличие и на интелект!) с обясненията че се занимавал с почистване.
Чак като поизтрезнях малко се светнах, че има разлика между почистване и пРочистване...и веднага побързах да напипам водката...Реших, че причинената от двойнодестилирания спирт амнезия ще ми е добре дошла...току-виж деиствителноста се оказала по-фантастична и по-болезнена отколкото мога да понеса...Грешка.
Не за амнезията, а за водката.
Перцовка.
Отде да знам, че идиотите ръгат люти чушки във водката.
Аз може да съм пряк потомък на Бай Ганьо, ама люто не мога да ям.
Изтрезнах.
Украйна.
Джип. УАЗ-ка.
Драйфа ми се. И вода ми се пие! Много.
Много поле.
Добруджа мултиплицирана 500 пъти.
Гори от брези. Тук таме. Блата, блата и комари. Не, не комари, а КОМАРИ!!!
И разни други работи, дето не знам какво са и хич и не ми се иска да разбера.
ГАИ-шники, които като виждаха кой се вози се изпъваха и козируваха.
Станица, или село казано по нашенски.
„Мамааааа.... (вълнуващо е да видиш на Иля Муромец внука да реве и да бърше сополи с ръкава на „Армани"-то...) я пришол домаааа.... "
Мамата е като баба ми; лято, триисе градуса жега, а тя е опзакована в няколко облечени една върху друга рокли, пеньоар, жилетка и (бивша) синя манта. И дежурната (бивша) пъстра забрадка.
Прегръдки, цалувки, водка (оооох, водка...) и...вода от кладенец. С кофа!
Ей, тва е живот бе!
Мирише на трева, пушек и обор.
Крави.
Истинско мляко! Топло, вдигащо пара! Не ония мизерии в пластмасови или хартиени туби „лоу фатс, еко-продукт"
Игор пи от кофата. И аз.
В млякото плуваха тревички...и бръмбарче...
После пак водка.
И пак нищо не си спомням.
...
...
Дървената барака с размери метър на метър на два е супер!
Все едно съм на село у дядо и баба!
Има изрязан триъгълен отвор на дървения под, които като стъпиш и скрибуца.
Неволно си спомням сцена от „Чрна маца, бели мачор" на Кустурица с военнопрестъпника Дадан и почвам да се хиля неистово...
Излизам, закопчавайки си дънките отвън и Папа ме пита „Чо, опять кот?"
Човека ми подава канче с квас. Нещо като компот, ама несварен и вкиснат.
Пия , а той започва да ми рзказва историята за котарака.
Хиля се петнайсе минути и махмурлука ми минава.
Котарака любопитен като журналист. Навира се навсякъде, където не му е работата.
Е, и баш там се наврял. В триъгълната дупка. Мяучил цял следобед нещастно плувайки в полу-течната консистенция.
Чак надвечер на Игор баща му го намери, пуснал му една дъска, по която изпълзял навън...и горкото уплашено животно скочило на гърдите му да търси утеха...след солидната доза ботуши изядени в тясното пространство, котарака успял да избяга...и да се скрие в печката в къщи (нали ги знаете, имат едни зидани печки, на които спят през зимата...), минавайки през абсолютно всички възможни места на къщата - масата, столовете, леглата, килима, кухнята, коридора и накрая се скрил в постелята на печката.
Как да не го намериш къде е...след като оставил явни следи...и сляп да си, ще те води обонянието ти...ако носа ти не опита да се скрие сам в себе и в нещастен опит да запуши ноздрите, естествено...
Та докато котарака вилнял из къщата в търсене на убежище, на Игор баща му стоял със заклещен крак в триъгълния отвор...ама заклещен в горната част на бедрото...
Така де - не може да беснееш и да риташ бедното животно и да не стъпиш накрая поне с единия крак в дупката...и да се заклещиш... временно...
Едната дъска поддала и човечеца изпитал всички нещастия на плуването които преди него изпитал котарака...
Мина ми смеха и реши да не стъпвам повече в дървената барака...
Игор се събуди с „Давай похмелимся" почеса си четиридневната брада и ме завлече да пием бира.
Пихме бира.
Студена.
Пресече ме.
И как да влезеш в дървената барака, а!
Ходих в близката царевица.
И в Украйна имало пъдари. Със сопи. Също като в България.
Първо много ми крещя. Събраха се бабите от цялото село. После ми се смяха много.
Разказах им за котарака и за триъгълната дупка, смяха се още повече, а на Игор майка му се обиди. Тва било семейна тайна.
Ми като е семейна тайна - що ми го разказа дядката...да ме наплаши ли само...
Измихме обидата с водка.
Добре, че черния ми дроб не ще може да говори. Или да се бие.
Първо много ще ме наругае, после ще ми фрасне един юмрук...за начало...
После пак нищо не си спомням.
Няколко дни.
Откъслечни спомени за казашко яздене на кон, и мамка му на Нютон и на гравитацията му.
И че пак много ми се смяха.
Реших, че всичко е прекалено хубаво за да е истина.
Питах за отпътуване към България.
Откъде е най-близко и евтино да се отпътува.
Игор се обиди.
Набра номера по телефона, спомена „Шестисотовой мерс" и „Пловдива", след и преди много други приказки, които автоцензурирано ще си спестя.
Идиоти.
Дойде сребрист мерцедес с черни стъкла и шофьор с 20 сантиметра по-висок от Игор.
Бивш негов колега...(добре, че не изтрезнях и почти не разбрах какво са работили...)
Сбогувахме се цяла вечер (водкаааа)...
И поехме към България.
Полегнах на задната седалка. На предната лява нямаше достатъчно място. Шофьора я беше заел и нея.
Прозявам се...
...
...
...
Моста на дружбата.
Фасове по земята, циганки в електриковооранжеви потници тип рокли..."Батии, ши....(автоцензурирано) за пет левай, батии!"
Митничари със светкащи очи.
Само дето не се поклониха пред мерцедеса.
Извиняват ми се, че ще ми причинят неудобството, че ще ми вземат за минутка паспорта.
Извинения?
Вежливост???
Култура???!!!
На българската митница???!!!
Е, стига бе...докато ме е нямало „Краун еиджънтс" са свършили НАИСТИНА няква работа!!!???
Не, трябва да се ударя с нещо по главата.
Тва не е истина...
Или сънувам, или тва е няква виртуална реалност.
Карат ме до родното село...
По пътя има дупки. Като от бомбандировка. С ядрено оръжие.
В храстите се крият полицаи, когато мерцедеса профучава покрай тях се правят, че са много заети да изучават флората и фауната на канавката зад храстите.
Обръщам се и виждам как скачат с палката на нещастна жигулка.
А, прибрал съм се наистина, бе! Не е виртуална реалност, нито сънувам...
Скучая.
Ще се прибера изненадващо...нашите ще се оцъклят..дядо ми ще хукне да коли петли и да точи вино от онова малкото буре...
Де жа ву...
А Украйна, ехееей, Украйна...
Мляко от кофа, триъгълна дупка в кенефа...къде ти...
Унасям се и заспивам...
...
...