автор: rosi45

Една приятелка на г-жа Анна имаше
къща в Родопите.В едно малко селце
на височина 1800м., до което се стигаше по живописна серпентина. Тя казваше:
- Хайде, еле с мен! Приказно е. Ще ходим да берем мащерка и риган. Хората са чудесни, много гостоприемни и добронамерени. Но си е страшничко. Близките къщи са необитаеми. До миналата година имаше кметство и само там - телефон. Но сега и то опустя. Има три махали, обитавани от трийсетина души. Младите отидоха в града да си търсят работа. Само през лятото може да се видят деца. Не само, че няма лекар, но и медицинска сестра няма даже.
- Но, мила, нали имаш джиесем и кола?!
- Боже, нощем е невъзможно с кола по този път. За нищо на света не тръгвам. Толкова е тесен, че ти се струва невъзможно разминаването на две коли. От едната страна има чукари, а от другата много дълбока пропаст. Но ти не се тревожи, не за пръв път отивам там, нали. Е, първия път нервите ми се опънаха яко...
- Още малко и ще се навия...
- Напоследък няколко предприемчиви люде от големи градове си купиха на безценица стари къщи, покрити с речен камък, благоустроиха ги, за да прекарват там отпуските си. Може би в близките години ще изчезне очарованието на това величествено и неповторимо красиво място, забравено от хората и Бога. Да му се порадваме.
- Добре-е-е, ще ти правя компания.
Така двете се оказаха в селцето. Сутринта излязоха да си пият кафето на терасата. Осезаемата тишина ги обгръщаше като най-нежна коприна. Гледаха падината, обрасла с огромни, вековни борове. Долу проблясваше малка рекичка, заобиколена от росни поляни. До хоризонта се простираше величествената планина, чиито контури приличаха на красиво полегнали жени.А съвсем в далечината се виждаше сребристото кълбо на Обсерваторията на Рожен и "иглата" на кулата на Снежанка. Още същия ден местните хора се надпреварваха да им носят току-що издоено мляко, пресносолено козе сирене, овошки, мед и какво ли не. Пък и имаха нужда от раздумка. Госпожа Анна им мереше кръвното с електронния си апарат, изслушваше болежките им и обещаваше, като слязат в града, да им купи необходимите лекарства. На другия ден ги покани Магдалена -професор по археология, която всяко лято идваше тук. Тя беше запазила облика на старите родопски къщи. Беше много интересна личност. Разговорът с нея бе истинско удоволствие. Въпреки напредналата си възраст, тя обикаляше по цял ден планината с родопска шарена торбичка през рамо.
Но и тук имаше шокиращи контрасти. В края на горната махала, където вече се излизаше от селото, се намираше нещо като обор. Хората разказваха, че там живее една съвсем самотна старица, върху малко слама и един дюшек, без ток и вода, заедно с две козички и няколко котки. Не контактувала с никого, като че не живеела в този свят, дори името й вече не помнели, наричаха я "онази". Анахронизъм някакъв...Какво ли няма по света.
* * *
Петър слизаше по пътечката, която водеше до селцето. Първото, което видя, бе един обор. Сдрачаваше се. Реши да прекара нощта там. Влезе. В полумрака видя две козички, измяука котка. Краката му се плъзгаха по тора на земята. Видя дюшека и ... там имаше нещо... май, че е човек! Приближи и видя една бабичка, омотана в дрипи. Седеше, не помръдваше, мълчеше. Само очите й, в които нямаше нито страх, нито някаква друга емоция, някак странно, скотски проблясваха. Гледаха се мълчаливо няколко минути. След това ръцете му сами се протегнаха и обгърнаха врата й. Прекърши се лесно, като на пиленце. Запретна полите, извади бавно, ритуално нож и нанесе дълбок разрез в областта на гениталиите. После още един, и още един... и пак... Почувства топлата мокрота на спермата, свлече се омаломощен на дюшека.
* * *
Сутринта беше много свежа и красива. Госпожа Анна и приятелката й вървяха бавно по стръмната пътечка. Когато почти излизаха от селото, бързешком се разминаха с един мъж.
- Кой беше този? Не съм го виждала до сега.
- А-а, не му обърнах внимание...
На другата сутрин срещнаха бай Васил. Много приятен мъж, който промени представата на госпожа Анна за овчар. Беше около осемдесетгодишен, с аскетично телосложение, небесно-сини будни очи,напълно бяла коса, добре избръснат и с чиста риза. Спряха да поговорят с него. Знаеха, че е много сладкодумен, ведър и засмян. След пенсионирането си дошъл да живее тук. Тъй като не можел да бездейства, събирал животните от селото и ги извеждал на паша. Когато вече си тръгвах, бай Васил каза, че от два дни козичките на "оная" не излизали.
На връщане госпожа Анна каза:
- Дай да влезем в този обор. Може да е болна жената.
- Ти луда ли си! Сигурно е отвратително...
Да, наистина. Когато очите им свикнаха с мрака след ярката слънчева светлина, а носовете им - с непоносимата смрад, видяха легнала фигура на дюшека. Нещо не бе наред. Сред вонята имаше и едва доловима сладникава, странна миризма... Госпожа Анна задърпа приятелката си навън.
- Да се махаме! Бързо! Тя лежи в локва кръв!
След като се поуспокоиха, звъннаха на Бърза помощ и в полицията. Дойдоха не така бързо, както им се искаше. Ами да, някаква си бабичка, в някаква махала... На кого му пука! Госпожа Анна разказа на полицаите за онзи непознат мъж. Имаше фотографска памет, описа го подробно. Дано помогне. Все пак стана ясно, че се касае за убийство!

* * *
Петър лежеше на леглото, потънал в спомени. Ужасни спомени, които нищо не можа да заличи. Беше около петгодишен, когато му направиха първата пластична операция на пениса. Горкият "малък Петьо", лекарите си правеха експерименти с него. Вродена малформация, казваха. Последната операция бе, когато бе 14 годишен. Докторът опипваше члена му, а Петър умираше от срам, че получи ерекция. манипулацията се извършваше с непълна упойка, беше само като замаян. Внезапно скалпелът, който той следеше с поглед, проблясна и последва ужасна болка. Едновременно с това, почувства и спазмите на оргазма. Защо, защо точно тогава?! Хиляди пъти си беше задавал този въпрос. Никой не знаеше, че от този момент нататък той се възбужда и изпитва оргазъм само, когато види ножът да прорязва нечия плът. Заради особеностите на пениса си, никога не посмя да се съблече пред жена и да се опита да осъществи нормален полов акт. Чете много, разбра, че условията на първия оргазъм се запечатват дълбоко в мозъка. Бореше се с всички сили, но това бе по-силно от него. И сега? Сега какво остава... Само Господ да го пази!