Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: mimozina
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14130

Онлайн са:
Анонимни: 322
ХуЛитери: 3
Всичко: 325

Онлайн сега:
:: ivliter
:: pc_indi
:: Markoni55

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Март 2024 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЛов
раздел: Хумор и сатира
автор: 4ernooka

Бай Бончо живееше в селото от няколко години.
Малко над шейсетте,бивш старшина,един ден духна от града и се пресели тук - да износва зелените си чорапи и да си гледа спокойствието.

Веднъж , докато работеше като охрана на склад за строителни материали ,някой го цапардоса с парче асфалт . В тъмното бай Бончо не видя ни кой , ни какъв бе нападателят му . На сутринта , със зашит скалп и залепена вежда , стреснат не на шега , плю на работата , плати 50 лв за отмъкнатите 2 топа бодлива тел и отпраши към селата да купува къща.
От тогава , в града стъпваше единствено да гони влака за столицата.
Той носеше всъщност прозаичното име Иван Георгиев ,но след третото му стъпване в селската кръчма за всички стана бай Бончо.
Синът и дъщеря му , образовани , задомени и с деца , от години живееха в Германия - по - точно в Бон.
Това правеше бай Бончо неизмерно щастлив и предизвикваше у него непреодолимо желание да разкаже на света подробности от живота в бившата федерална столица.
Часовете между следобедната дрямка и централните новини бяха времето за неговите социални контакти.
Обут в скъпи някога , а сега доста остъргани маратонки и облечен в също марков , но загубил целият си блясък екип , бай Бончо първо влизаше в котелното. Там , между дърва и брикети бе пушалнята. Леля Яна ,жена му , крещеше до възбог за цигарите и той се принуди да ползва единственото място , където тя не стъпваше , за скривалище. С две цигари и три дъвки в джоба тежко,тежко поемаше към кръчмата. Не , че беше едър ,напротив , не по - висок от метър и шейсе , с особено добре заформено бирено шкембенце,скрил плешивината с шапка ,вървеше така,както си мислеше ,че отива на човек с неговото положение.
- Девойко ! - поздравяваше с нежен глас кръчмарката,галантно й целуваше ръка и не свляше поглед от гърдите й.
- Ех ,бай Бончо , много си внимателен ! -отговаряше тя и питаше - Както винаги ли ?
- Бате Ванко , моето момиче ! И да ,както винаги ! Нали съм ти казвал ,че у Бон ,по това време такава бира пият. - Горното му чене заплашваше да влезе в деколтето й.
- О , досчета ,как е ? - отправяше въпрос към мъжете на масата , а кастанетите в устата му щракаха.
- Студено ,бай Бончо. Поне малко сняг да беше повалял .
- Да , студено - подхващаше и той - то и у Бон тъй. Гледам ги ,сутрината, децата на компютъра,викат - Тате ,тук пет сантима сняг,ама казаха,че няма да работим.
- И ти стана голям спец по компютрите ,бай Бончо !
- Ми , тя, жената, ми пуска онуй Скапи ли беше, Скипи ли , а аз само си говоря ,че и главата чак ме заболява от слушалките....
Капка лошотия нямаше у бай Бончо ,грам злоба или завист , но хората не го оставяха много -много да говори. Беше им проглушил душите с неговото " У Бон това , у Бон онова "
- Петьо си купил джип -подхвана нова тема някой-
Някакъв Опел Фронтера.Не е първа младост, но корава душа и ще върши работа.
- Те, немските машини грешка нямат - като мерудия на гърне се включи отново бай Бончо - у Бон , на децата и четирите им коли немски...
Така беше винаги.Сменяха се само темите , сюжетите и героите около масата.
Изключително рядко бай Бончо не можеше да вземе думата. В такива моменти той очакваше включване вперил поглед в говорещите,усмихваше се широко и с език щракаше кастанетите в устата си ,сякаш изпълнявайки тактове от " Кармен " на Бизе.
Предстоеше му пътуване до Германия и няколко месечен престой.
В кръчмата , а и в селото не остана човек неинформиран ,поне два пъти , за всяка подробност от подготовката. Кръчмарката безпогрешно можеше да изброи подаръците , суджуците , лютениците , колко и какви цигари , вафли ,вестници , листи за баница,вина ,ракии,книги и подправки ще има в багажа.Наясно беше с разстояния ,престой на летища , чекиране ,митнически контрол ,храната в самолета и цени на авиокомпании.
Бай Бончо не летеше за първи път и държеше това да се знае.
Когато се прибра към края на лятото , обаче, остана ужасно разочарован.Забравил бе , че по това време на годината селото е пълно само със старци и хлапета във ваканция. Всички други бяха забили към близките морски курорти,да припечелят нещо за зимата.
Дори кръчмарката беше барманка в модна дискотека на самия бряг.
Бабите си гледаха къщите и градините ,дядовците търсеха сенките, единствено активни бяха дечурлигата.
Те , като ято врабчета , денонощно , щурмуваха хорските бостани и овощни градини. Лудешки разгонваха с велосипедите си събраните на площадчето селски патки , печаха крадена млечна царевица или си устройваха корида с петте мързеливи крави,след която млеконадоят спадаше драстично.
В обичайното време , пипнат в нови маркови маратонки и екип с пълен блясък, бай Бончо се появяваше в кръчмата.Там, дядото на кръчмарката му обясняваше,че засега има само българска бира и няма CNN ,защото кабелната не е платена.Защо точно за CNN се притесняваше , не бе ясно. Той беше малко глух,усмихваше се на говорещия му бай Бончо, без много да го чува и в средата на приказката мушваше в ушите си слушалки от MP3 и се захласваше по понеслата се шеметна ръченица.
Една съботна сутрин ,бай Бончо пиеше голяма чаша безкофеиново кафе на втория етаж на вилата.От там видя ,че на площадчето спират няколко автомобила и един джип. Група ловци се измъкнаха от тях и влязоха в кръчмата.Само няколко минути след това се появи и бай Бончо.
-О , досчета ,как сте ? Какво става ? - от вълнение кастанетите изпълниха няколко такта пасо добле.
- А, бай Бончо,добре дошъл !
- Събираме се ,за да стягаме новия ловен сезон. Ето,още няколко седмици и ще мятаме зайците- започна Емо,председателят на дружинката.
- О-хо ,това чаках и аз -бай Бончо се развихри -Да знаете само ,каква пушка ми купи синът у Бон ! А пък,като ме заведе в най -големият магазин за ловни стоки , паднах...
- Стига бе , бай Бончо, от колко години си в селото,а нито веднаж не стъпи с нас ,на лов.
- Нали ви казах,че като ми обраха апартамента,ми откраднаха пушката.Пък и куче не съм си харесал,а костюма ми е тесен....
- Ти сигурно си забравил и да стреляш ? -поднасяха го мъжете.
- Как ще забравя да стрелям !!!- на четвърт оборт палеше бай Бончо -Аз,колкото патрони съм изстрелял,вие не сте напикавали толкова гащи,като бебета,бе!!!
- Ще те видим на зайците ,скоро .
- Ще видите вие ! Е-хе , в джоба си ще ви сложа! Ще викате после " Остави и за нас някой заек !"
От вълнение и нетърпение ,за тези няколко седмици бай Бончо дори отслабна. Надълго и нашироко разправи , на когото успя , как четири часа го разхождал синът му из най- големия ловно-рибарски магазин у Германия.Описа изчерпателно всяка част от екипировката си и колко струва.
- Пък пушката ми , като видиш, ще ахнеш - смигваше на глухия дядо в кръчмата и му помагаше да си пусне MP3-ката.
- Ще ходя утре да си купя куче от града.Обещаха ми едно- чудесно било.
Вечерта, преди лова си тръгнаха от кръчмата заедно с Емо. Съседи по вили бяха.
- Хайде ,лека нощ , бай Бончо и гледай утре да си навреме- каза Емо и влезе в двора си. Светна с фенерче под навеса и откачи една от заешките кожи , които висяхя там.
Още по тъмно бай Бончо събуди жена си.
- Ставай ! Кафето и закуската да са готови докато изляза от банята !
Леля Яна си знаеше работата и след кратко свещенодействие в кухнята ухаеше вкусно.
- Пис -пис ,Пухеса ,хайде ,мамо, ела за млекце !-ласкавият глас на жената зовеше красивото животно.Името на котката беше сборно от пухкава принцеса - Пухеса
- Виждал ли си Пухеса ?- попита леля Яна , когато бай Бончо се показа - От снощи ми се е скрила ! Или е тръгнала по любов или нещо не се разбра с твоя Ицо !
- Бре ! Що няма да се разбере с моя Ицо ?Кучето ми да не закачаш! Ще видиш , че днес , с него чудеса от героизъм ще извършим ! Циганинът , дето ми го продаде , каза , че няма заек да му е избягал !
- Аз, като го гледам , мисля , че няма заек да го е стигнал ! - не му остана длъжна тя - Пис-пис , Пухеса , къде си ,мами ?
Истинска наслада за погледа беше бай Бончо в пълен лове екип. Щом го видяха ,мъжете не можеха да отрекат , че всичко по него - от шапката ,през костюма , до ботушите беше избрано с вкус и купено с доста евро. Пушката - същински шедьовър , обра завистливи погледи.
- Ой ,какъв е този звяр,бай Бончо ? - попита Петьо и посочи кучето.
- А, това е Ицо , чистокръвен мелез от булонка и зайчар.Рекордьор за миналата година на съседния град по най- много уловени зайци! Стопанинът му заминава за чужбина и затова го продава.
- Ти голям късмет си изкарал да го купиш !- гледайки животното, Петьо полагаше усилие да не се захили неудържимо.
Ицо беше къдрав черно-сив дребосък , чистокръвен мелез , който трепереше неудържимо и на слънце и на сянка.Ако някой издадеше по-силен звук или му тропнеше с крака, започваше бясно да лае с продран глас и да рие праха със задните си крачета.Колкото по-силно се смееха мъжете,толкова по-бясно лаеше и риеше Ицо.
- Много ти е хубава шапката , бай Бончо !- Емо го тупна леко отзад.
- О-хо , ама пушката, видя ли ?
- Чудна е ! Ама и ние сме ти скроили една шапка !- отговори Емо, но това бай Бончо не го чу,захласнат да показва оптиката на някого.
Мъжете тръгнаха през полето , наредени в редица.Кучетата щастливо тичаха пред тях,само Ицо отказваше да излезе из зад ботушите на стопанина си.
Настроението беше прекрасно- смееха се , шегуваха се , разказваха се вициве и ловни лакърдии. Погледите не пропускаха ни една подробност от пейзажа. Пушките бяха в готовност . Само една странно мърдаша торба се поклащаше на рамото на Емо.
Оставаха двадесеттина метра до гората.
- О, настъпил съм си връзката на обувката- изведнъж каза Емо и смигна на вървящият до него Петьо.
Емо се наведе , пусна торбата на земята и незабелязано я отвори.
Отвътре , нахлузена в заешка кожа , ужасена изскочи Пухеса.
- Бай Бончо, заек,заек бързо ! - завика в този миг Петьо .
- Къде ? Къде ?- бай Бончо зърна ,втурналото се в паниката си , към гората животно и вдигна пушката.
- Ей там хукна, към гората ! Стреляй ! Стреляй! -завикаха в един глас всички ловци.
В безизходицата си , Пухеса се покатери на едно дърво и замря в клоните.
Бай Бончо се прицели , стреля и..не улучи.
Като Сена , на Имола , една мисъл профуча и се разби в съзнанието му ,миг преди изстрела.Беше рабрал,какво се случва.Късно. Остана си така- с вдигната пушка.Сякаш куршумът беше улучил него самия.
Гърмежът отшумя бързо , но опустошителният смях на мъжете продължи да кънти още дълго.
Къде избяга Пухеса ,никой не разбра.
Намериха Ицо наврян под седалката на джипа,как беше влязъл там си остана загадка.
Емо донесе на леля Яна пушката шедьовър,която бай Бончо забучи с цевта в нивата.
Жената седна ,с пушка в ръка , на стълбите, да чака мъжа си в тъмното....


Публикувано от viatarna на 17.10.2009 @ 13:54:33 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   4ernooka

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

Трети март
автор: gringo
789 четения | оценка 4.90

показвания 16422
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Лов" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Лов
от diva_voda на 17.10.2009 @ 14:09:12
(Профил | Изпрати бележка)
Ама така съм се смяла на бай ти Бончо, ДУшите им проглуших на всички наооколо! Страхотна хрумка и невероятни образи, включително на Ицо и Пухеса. Поздрави! Дива вода

п.п обрули някой друг заек и за мен, празници идват...нещо се заселили по дърветата къмто вазе:)))

  • Re: Лов от 4ernooka на 20.10.2009 @ 16:19:33