Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 799
ХуЛитери: 1
Всичко: 800

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНово време
раздел: Разкази
автор: foolish

Първа част

- Вземете тези дрехи!Тук не може да се разхождате цивилен!
Петър Георгиев облече камуфлажната униформа,която му подаде капитана и излязоха навън.Прекосиха поляната пред дървените бараки и се заизкачваха по склона.Дърветата бяха оголили короните си и слънчевите лъчи проникваха през клоните им.Дебел слой окапали листа покриваше земята.
.Вървяха мълчаливо.Само шумоленето на изсъхнали листа и изпращяване на случайно настъпена суха клонка нарушаваха тишината.Изкачиха се по билото и седнаха на повалено от бурите дърво.За разлика от водача си,Георгиев едва си поемаше въздух.Погледна надолу към мястото,откъдето бяха тръгнали,но му трябваше време,докато открие боядисаните в защитен цвят постройки.Фигурите в кафяв и масленозелен цвят ги сливаха с околния пейзаж,и ги правеха труднозабележими от въздуха.Единствено антените,издигнати на около петстотин метра встрани,издаваха присъствието на хора.
- Толкова е красиво и спокойно...Когато съм сред природата ,всички грижи и неприятности остават някъде далеч...Няма да е зле да извеждате съпругата си от време на време
- Непрекъснато спи.Замаяна е от таблетките,с които я тъпче вашият лекар.Говори с хората като с малки деца,които току-що са счупили скъпа ваза...Мисля,че самият той има нужда от преглед - на него да му говорят по този начин! - Георгиев извади кутия "Виктори" от джоба на якето си - пушите ли?
- Не,благодаря!...Чувал съм,че в много страни има ограничение за срока,през който могат да контактуват с душевно болни,понеже получавали професионални изкривявания.Същото важело и за сестрите,работещи в психиатрични клиники,а нашият професор има вече тридесетгодишен стаж...Денят е чудесен.Искате ли да изкачим онзи връх? - капитанът кимна с глава на юг - случвало се е по това време на годината да караме ски.Имаме оборудван ски влек и ски писта.Елате,ще Ви разведа из околността.
Предупреди охраната по радиостанцията,която висеше на гърдите му,че приближават поста и напуснаха района.
- Не мога да видя жената и децата с месеци.Последният път,когато се видяхме,заплаши,че ще ме напусне - капитанът откъсна един лист,който все още се крепеше на клона си и започна да къса сърцевината му по жилките. - Ама защо й е да го прави,като и така сме разделени...
- А ние с моята се разведохме преди десетина години.Излезе някакъв малоумен закон по онова време,според който семействата нямаха право да притежаватповече от едно жилище и залите на съда се напълниха с кандидати за развод.С Венета - така се казва жена ми - дори живеехме разделени,за да не изкушим някой съсед да напише така популярния по онова време "Социалистически сигнал",но се виждахме всеки ден.В резултат отпадна второто дете,което бяхме запланували.По-късно,повлияни от статистиката на непрекъснато увеличаващият се брой разводи - нещо недопустимо за нашето " Развито Социалистическо общество ", законодателите отмениха закона,но ние не подписахме отново.Вече бяхме зрели хора и знаехме,че подписът не е фактор,който да укрепва и поддържа връзката ни.
- А при кого остана детето?
- Съдът определи Венета да се грижи за нея,но това не беше от значение,защото живеем в един вход и Елена не страдаше от липсата на родител.По това време вече бе тръгнала на училище.И в двата апартамента имаше най-необходимите тоалетни принадлежности за всеки,и оставахме да спим където замръквахме.Бях млад и амбициозен.Доста време ми трябваше докато разбера,че е нужна партийна книжка,а не знания и труд,за да се издигна.Все пак осъзнах,че не работата,а семейството е моят живот,но дъщерята вече беше израсла...
В края на миналата година се сближи със своя съученичка от гимназията.Навсякъде бяха заедно.Така и не разбрах с какво я бе впечатлила тази Сийка.Двете са толкова различни.Докато Елена се интересуваше повече от учебниците,Сийка беше луда на тема дрехи и ходеше с по-големи мъже,които имаха финансови възможности да задоволяват капризите й.Последният,с когото се бе хванала,караше спортен автомобил,с който я взимаше от училище.Стоян се казваше...Не знаех с какво се занимава,та изкарва толкова пари,за да й купува скъпите дрехи и бижута,а и не ме интересуваше.Бях против дъщеря ми да ходи с тях по разни барове и дискотеки.Дразнеха ме безсрамните й и цинични погледи,които ми отправяше,когато идваше у нас.Гледаше ме,все едно съм й връстник и ме е набелязала като поредната бройка.Очите й все се стрелкаха насам-натам и видеше ли някоя по-хубава дрешка,беше в състояние да извади душата на настоящия си приятел,докато й я купи...Това,че прекалено отрано води полов живот си е нейна работа,но не ми харесваше като човек.Непрекъснато въртеше разни интриги и правеше номера на приятелите си.И впечатлението ми от този Стоян,макар да го бях виждо(ал само два пъти,не е по-добро.


***************


Всяка година около Коледа в гимназиятаорганизираха новогодишно тържество,на каето избираха най-красивото момиче,младеж и двойка.През последните две години победител в конкурса при девойките бе Сийка - стройно и красиво момиче,винаги облечено с вкус.Мнението на останалите ученици и учителите обаче бе,че ако приятелката й Елена участва,ще е безпорен претендент за титлата,но тя оставаше равнодушна към тази надпревара.Затова пък в края на учебната година обираше наградите за най-добър успех,което й доставяше много по-голяма радост.
Майка й,която присъстваше на празника заедно с бившия си съпруг,искаше да я види като победителка и в конкурса за красота.Подтикваше я да участва и успя да я убеди..Баща й също нямаше нищо против,понеже се надяваше,че когато Сийка разбере намерението й,отношенията между двете ще охладнеят,понеже за разлика от Елена,приятелката й не се радваше на успехите на околните и трудно успяваше да прикрие чувствата си.
Георгиев не знаеше как да се противопостави на приятелството им без да засегне дъщеря си.Не искаше да се карат и изцяло разчиташе и се осланяше на разума й.Знаеше колко много държи Сийка на титлата " Мис " и колко неприятна ще й бъде новината за новата участничка.

****************

Елена се прибра от училище,обядва набързо,изми чиниите и влезе в стаята си.Дълго о т там не се долавяше друг звук освен музиката от касетофона.Слушаше метъл балади - знак,че учи и подготвя домашните си за следващия ден.Бе около пет следобед,когато музиката спря и тя се показа на вратата.
- Ще излизаш ли ? - баща й вдигна поглед от вестника.
- Имам среща със Сийчето...
- Като лисица е приятелката ти!...Като лалугер е...
- Просто има неспокоен поглед - прегърна го откъм гърба - Но възгледите й са съвсем нормални...
- Бихме могли доста да поспорим на тази тема...Как прие вестта за участието ти в конкурса?
- То не е съвсем сигурно...Е,не й стана много приятно.Понацупи се.
- Само толкова ли? - сгъна вестника и го остави на масичката пред себе си.
- Знаеш,че е чувствителна на тази тема...Колко се радва миналата година.
- Е-е! - баща й придърпа пепелника към себе си и запали цигара - Тази година може да се наложи да се задоволи с второто място...Няма ли още някое момиче,което може да я измести?
- Има една-две от по-малките,но като разбра,че и аз ще участвам...
- Какво толкова?Нали сте приятелки!?Нима е възможно всичко това да повлияе на отношенията ви?
- Не зная.
- В такъв случай вашето не е приятелство и означава,че красивата и глава е празна...Не правиш нищо зад гърба й.Ако журито прецени,пак тя може да е на първо място.Нима смята,че ще участвош само за да...
- Татко-о,ще закъснея!Приятелят й има рожден ден.
- Добре,но преди това се отбий при майка си!Иска да говори с теб...И не закъснявай!
- Няма! - целуна го и излезе.

.................................


Георгиев седеше пред телевизора.Спеше му се,очите му се затваряха.На следващия ден трябваше да става рано,но искаше да изчака дъщеря си.Наближаваше полунощ и се обади на майка й,за да провери да не би да е при нея,но и тя бе сама.Веднага след телефонния разговор,Георгиева остави бележка на вратата за всеки случай и отиде при него в съседния вход.Не успяха да намерят телефонния номер на Сийка сред вещите на дъщеря си и се обадиха в полицията и в" Бърза помощ",но не научиха нищо.През цялата нощ я чакаха да се прибере,или да се обади по телефона.Майка й отказа да си легне и бе заспала на фотьойла,неудобно извила глава.По-късно задряма и баща й.
Събуди се от силна болка във врата.Докато разстриваше изтръпналото си тяло,погледна часовника на ръката си.Наближаваше шест и тридесет,а Елена я нямаше.Направи половин кана силно кафе и събуди съпругата си,която изпадна в паника като разбра,че не се е прибрала.Приближи до прозореца в хола,отмести завесата и погледна навън.Все още бе тъмно,а осветлението пред входа както обикновено не светеше.Георгиев се обади в работата си и предупреди,че ще отсъства,после позвъни и в нейната служба.Едва я склони да остане да чака до телефона,а той се качи на раздрънканата си "Лада" и отиде в гимназията.Дълго търси с поглед приятелата на дъщеря си,но като не я откри,се качи при класната им.Сподели тревогите си с нея и тя изпрати една ученичка да намери Сийка.
- Не сме се виждали вчера след училище!Въобще не сме имали среща. - отговори на въпроса им.
- Тя каза,че ще празнувате рожденият ден на приятелят ти!
- Та той е роден през май ! Не е празнувал рожден ден...
" Как е възможно?!...Елена каза,че ще бъдат заедно...Защо й е да ме лъже?Винаги излизаха двете...Освен да са се скарали заради бала...
" И тя се разтревожи - наблюдаваше пребледнялото лице на Сийка и лекия тремор на ръцете й.
Помоли я да се обади,ако научи нещо от съучениците си,записа домашния й телефон и тръгна да обикаля из болниците,като на всеки час звънеше на жена си.Елена я нямаше никъде.Вече бе следобед,когато паркира районното управление и помоли да го заведат при дежурния.
Чака близо половин час на дървен стол в чакалнята,докато го извика млад,около тридесетгодишен старши лейтенант.Покани го в малък кабинет с олющено бюро и две протрити кресла.ПХокрай стените бяха наредени иззети крадени вещи - икони,телевизори,касетофони,автомобилни гуми и най-различни части от автомобили...Разказа какво се е случило.
Изчакайте още ден-два и ако не се прибере,елате отново.Донесете нейна снимка - може и в цял ръст,но едва ли ще се налажи.Ще видите,че ще се обади - от младежите на тази възраст може да се очаква всичко.Често постъпват спонтанно и изчезват някъде,без да се обадят.Не си дават сметка колко се тревожат близките им.Някои проверяват по този начин чувствата на родителите си...А може и да се е запознала с някого...Ще видите,че всичко ще е наред.Когато се приберете,може вече да си е в къщи.Колко пъти се е случвало да дойдат при нас разтреперани родители,а после всичко си идва на мястото...
Тръгна си поуспокоен от думите на следователя,но в апартамента беше само жена му.
- Нищо! - отвърна на питащият й поглед - Обиколих всички болници,бях и в полицията - нищо!А тук никой ли не се е обаждал? - попита въпреки,че отговорът бе изписан на лицето й.
През следващите дни продължи да я търси.Не можеше да седи и да чака спокойно.Изтръпваше при мисълте,че в този момент може да е подложена на отвратителни унижения.Кафето,което пиеше,за да може да държи отворени зачервените си от безсъние очи очму присядаше.Спря да се храни,пушеше цигара след цигара.Обикаляше брадясал,с блуждаеш поглед.
Отиде отново в полицията.Описа дрехите,с които бе облечена в деня,когато изчезна и извади няколко нейни снимки.Следователят отдели две от тях и го увери,че ще ги пуснат в бюлетина за национално издирване.Разписа пропуска му и го изпрати до вратата.Георгиев напусна районното разочарован.Разчиташе,че ще направят нещо повече.
"Взеха снимките и толкоз.Не предприеха нищо...Можеше да включат подслусшвателно устройство към телефоните в случай,че е отвлечена заради подкуп....Или това,което съм чел и гледал по филмите,изцяло е плод на творческа фантазия,или нашата полиция е нещо сбъркана..." - минувачите се извръщаха след жестикулиращия мъж.Едва след като забеляза особените им погледи,си даде сметка,че говори на глас.
Бе чел за случаи на отвлечени момичета,които били принуждавани да проституират и тръгна да обикаля паркингите и магистралите.Показваше снимки на дъщеря си,разпитваше шофьори на тежкотоварни камиони,но никой не я бе виждал.Един ден се прибра и видя,че е получил предупреждение от работата си,в което го уведомяваха,че ако не представи оправдателен документ за отсъствията си,ще бъде уволнен.

Колегите му се стъписаха от външния му вид.Разказа им какво го е сполетяло.Шефът му влезе в положението и го пусна в неплатен отпуск.ече се канеше да тръгва отново да търси дъщеря си,когато един от колегите му го дръпна встрани.
- Мисля,че ще мога да ти помогна...
Георгиев вдигна глава.
- Имам един съсед,който отвори дедетктивска кантола.От бившето Първо Главно е,но в случая това е без значение - няма да ходиш с него на митинг.Важното е,че е специалист.Като бивше ченге има връзки и познати,на които може да разчита за информация и помощ,ако му е необходима.Казва се Рангелов.Бил е майор,когато е напуснал полицията.Заеме ли се с нещо,го изкарва докрай.Има опит,а когато се наложи,пипа и по-твърдо.Хонорарът му е доста висок,но ще си сигурен,че няма да спре,докато не я открие...
Вечерта отидоха при него.Георгиев очакваше да види някой намусен здравеняк,с белези по лицето,способен да счупи вратй на всеки,който не му е симпатичен и се изненада,когато ги прие усмихнат мъж на около четиридесет и пет-четиридесет и осем,с открито лице..Не бе нито много висок,нито много едър,но при ръкостискатето усети здравината на ръцете му.Пиха кафе,след което дедективът дискретно се освободи от присъствието на съседа си.Когато останаха сами,го накара да му разкаже подробно всичко,като си водеше бележки в толям тефтер с кожена подвързия.От време на време го прекъсваше и разпитваше за навиците на дъщеря му,за приятелите и приятелките й,за отношенията в семейството...Отговаряше на въпросите,като се чудеше с какво биха му помогнали някои от отговорите.Учуди го интереса на бившия полицай към новогодишните тържества в гимназията и евентуалното участие на Елена в конкурса.Накара го да си припомни как Сийка е приела вестта за изчезването,как се е държала,разпитва за приятеля й.
- За него не зная почти нищо.Виждал съм го само веднаж Кара спортен "Шевролет"-кабриои изкарва добри папи,но не зная къде работи...
- Добре,ще се заема със случая!... - съобщи хонорара и попълни формуляр за договор.
" Скъпо е,но Елена ми е по-скъпа!... - взе изписания лист от масата.Погледът му се задържа върху последната клауза,според която агенцията се зядължаваше да върне половината от внесената сума в случай,че не успеят да я откриятДано не се стига до там!" - помисли си и подписа в долния десен ъгъл.Договориха се дедективът,или негов помощнник да информират семейството ежедневно за хода на разследването.
- Мога ли да бъда полезен по някакъв начин,вместо да стоя и да чакам?
- Приберете се и се опитайте да си починете,отпуснете се!Оставете всичко на нас.Ако е в страната,ще я открием до една-две седмици,максимум месец.Не искам да Ви заблуждавам,затова се въоръжете с търпение!Трябва да сте твърд!След всичко,което дъщеря Ви може би е преживяла,ще има нужда от помощта ви,и трябва да сте в състояние да й я дадете...
След като се разделиха,Георгиев побърза да се прибере и да успокои бившата си съпруга. "Ще трябва да продам колата - мислеше си по пътя. - В натура едва ли би го заинтересувала..." - Изчисли,че с парите от нея и спестяванията,ще набави почти цялата сума.
Неведнъж посягаше към бутилката в дните,докато чакаше Рангелов да се обади,но го спираше отговорността към жена му,която бе накрая на силите си и надеждата,че ако дъщеря му се върне,ще има нужда от него.На сила езвеждаше Венета навън.Без желание ходеха на театър и опера,но не помнеше какво са гледали.Единственото,което му направи впечатление,бе контрастът мужду техните лица и тези на хората,отразени от огледалата в коридора на операта.Движеха се като зомбирани.Изглеждаха като восъчни фигури от музея на "Мадам Тисо",които се опитват да се смесят с усмихнати и безгрижни хора.

.......................................


Публикувано от mmm на 26.08.2004 @ 14:20:18 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   foolish

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 18:07:18 часа

добави твой текст
"Ново време" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Ново време
от paramour (Дякона е жесток) на 26.08.2004 @ 14:56:30
(Профил | Изпрати бележка)
folish извинявай ама ме заболя главата някъде на 3-4 страница ! Утре ще му хвърля още едно око! Ама за сега знам че е дълго !


Re: Ново време
от mobo на 27.08.2004 @ 11:25:46
(Профил | Изпрати бележка)
а втора част ще има ли?