Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 205
ХуЛитери: 3
Всичко: 208

Онлайн сега:
:: Mitko19
:: pavlinag
:: poligraf

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНещо за любовта и облачето в кутийка
раздел: Разкази
автор: bc

-Аз само да те поздравя... и за една усмивка- и прати усмивка по кю-то.
-Благодаря- отвърнах.
Това беше може би последната мила реплика, която щях да чуя от него. А дори не ми я каза, гледайки ме в очите. Избра да го направи в кю-то. И на двамата ни беше ясно, че това беше краят. А можеше да бъде едно чудесно начало. Усмивка.
Някога той беше най-милият човек на Земята. Сигурно още е. Не го виня за нищо. И двамата се променихме. А беше като в приказка... И още е. Това е моята приказка и тя продължава, със или без него. Това, че разказвачът спира да разказва в най-щастливия момент, не означава, че историята свършва там. Но без него ще е тъжна приказка...
А колко много се обичахме. Можехме с часове да си мълчим и да се гледаме в очите. Господи, какви очи има той... Не, никога няма да ги забравя. Тези очи са така ясно запечатани в съзнанието ми, че и в момента ги виждам сякаш е пред мен. А усмивката му беше винаги толкова искрена. Като на дете. Може би, защото сърцето му беше на дете. Затова го обичах. Но и двамата пораснахме. И все пак... А как се смееше с очи. Хаха... само като се сетя.... :))) Можеше да задържи ледена физиономията на лицето си, но очите му.... те винаги го издаваха. Тях не можеше да скрие. Не и от мен. По очите му винаги познавах какво иска. Явно той по моите също. Двамата винаги знаехме за какво мисли другият. Бяхме сигурни, че сме родени един за друг. А най-вероятно наистина беше така. Никога няма да намеря човек като него.. Господи... Дали той си спомня за мен така както аз за него? Едва ли... Сигурно съм му омръзнала. Станало му е скучно, защото се познавахме прекалено добре. А не бяхме дълго заедно. Просто умеехме да се разбираме без думи. Затова всичко стана толкова бързо. Не губехме време в разговори. Сега като си помисля, сещам се за много повече моменти, в които сме мълчали, отколкото такива, в които сме говорели. Как обичах да се разхождаме нощем в пълен мрак и да мълчим. А иначе ме е страх от тъмното. Само с него се чувствах толкова сигурна. Мълчахме, не защото нямаше какво да си кажем, а защото и двамата имахме нужда просто да бъдем заедно. Мълчейки се разбирахме прекрасно. За какво ни беше да разваляме съвършенството с думи? А когато все пак говорехме, така се разпалвахме, че забравяхме, че не сме сами (когато не бяхме), и започвахме да говорим много високо без да се усетим.
Боже, а колко беше мил! Веднъж ми подари облаче. Защото знае колко обичам облаците. Това беше най-съвършеният подарък на света! Всъщност беше светлосиня кутийка на бледожълти пеперудки. Облачето беше вътре. Обещах му да не я отварям, за да не избяга. После решехме, че не трябва да го държим затворено и отидохме заедно да го пуснем на свобода. Той се беше качил на някакъв много висок връх с тази кутийка специално, за да улови малко облаче за мен. Това беше най-милото нещо, което някой някога бе правил за мен.
Никога няма да го забравя. Не искам да го забравям. Дано само спра да го обичам, защото иначе боли...


Публикувано от aurora на 26.08.2004 @ 14:18:40 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   bc

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 8


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Концерт за врана и цугтромбон
автор: LeoBedrosian
130 четения | оценка няма

показвания 12708
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Нещо за любовта и облачето в кутийка" | Вход | 8 коментара (9 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Нещо за любовта и облачето в кутийка
от dara33 (dara33@bitex.bg) на 26.08.2004 @ 17:57:47
(Профил | Изпрати бележка) http://dara33.blog.bg/
не всеки подарява облаци

със сигурност си била специална за този човек

помни вълшебния дар

хубав разказ)


Re: Нещо за любовта и облачето в кутийка
от Izabella (izabella_333@hotmail.com) на 26.08.2004 @ 21:12:05
(Профил | Изпрати бележка)
kak bi mogla da psre6 da obi4a6....
malko obla4e w kutijkia...
kak....


Re: Нещо за любовта и облачето в кутийка
от miglena (megira@abv.bg) на 26.08.2004 @ 22:35:07
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
Просълзи ме...
и с чистотата на чувствата
и с някак нелепия финал по кю-то,
сякаш неприлягащ на всичко останало
... но споменът е безкрайно ценен
представи си, има хора, които цял живот
не са изживяли нещо подобно...
заслужава си и малко да поболи...


Re: Нещо за любовта и облачето в кутийка
от Usmiv4ica (usmiv4ica@abv.bg) на 27.08.2004 @ 11:18:27
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/usmiv4ica
Много, много приказно. Увлече ме.

Комплименти! :-))))))))))))))


Re: Нещо за любовта и облачето в кутийка
от bc на 04.09.2004 @ 18:22:38
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ви!
Много сте мили всички!
:)


Re: Нещо за любовта и облачето в кутийка
от Jipsy на 04.09.2004 @ 21:16:04
(Профил | Изпрати бележка)
Позната история :)) Искрено се надявам да потиснеш обичта си и да гледаш напред,иначе би било страшно трудно.А дали и ой си мисли за теб така,както и ти за него... може би...


Re: Нещо за любовта и облачето в кутийка
от Bide на 07.09.2004 @ 17:33:34
(Профил | Изпрати бележка)
Много трогващо.


Re: Нещо за любовта и облачето в кутийка
от CkumHuk (qwerty@yahoo.com) на 26.09.2004 @ 11:07:20
(Профил | Изпрати бележка) http://raznipix.hit.bg/mypik1.jpg
ne 4e ne6to,oba4e towa mnogo mi haresa.Iskah i tuk da ti go pi6a,za da ne go propusne6 :-)