автор: alef

Тя не е скитница,
нито магьосница-
самотник е в мистично пространство,
очакваща дъжд, съня да и върне,
да усети опипум спиралите пяна,
когато е бързей за малко
и да е непреодолимо мълчалива
в хармония с името си...

Понякога
да го завежда до езерата,
които нарича сълзи,
да му разкрива стъкления им свят,
може би, за да не я забравя
(водата, казват има памет)
и никога да не разбира
достатъчно ли му е да я има
само когато е със силата
да намагнетизира хоризонтите,
да диша с тътнежа им
и да е жива
в стихия от огън...