автор: yotovava

Все още е топла нощта, а градът неочаквано близо.
Люлее се бледа луна на простора с изпраните ризи.
Вятърът - щур като сън, от който земята се буди
всяка утрин с усмивка и звън на политащи тук пеперуди.
Високо все още небето, много синьо и много чаровно.
Но прелива над тъмния хребет жълтият цвят на живота,
и влачи след залеза морен с малко спиране, с кратка почивка,
онзи облак тих и дъждовен, изплакал си нейде очите.
Шепа пиперена скръб посипва гората смълчана.
Пепелив е млечният път, изпълвал морното лято.
Притихна щедрият глас в шепота тих на певеца
и докрай изтля песента в смълчания стих на щуреца.