автор: shtura_maimunka

Забързани в безумно ежедневие,
забравихме как трябва да обичаме.
Притиснати от фалш и лицемерие
във суета и глупост се увличахме.

Загърбихме и чувства и емоции
захвърлени ненужни, непотребни,
и сякаш чакахме промоция
отново да ги имаме на дребно.

Изпуснахме ги твърде безвъзвратно,
залисани в житейските неволи,
едва ли ще ги върнем пак обратно
за втори шанс...ненужно е да молим!