автор: yotovava

Ти нямаш сетива за мен.
В примамливия писък на гората
от сянката й някой те погледна.

… Тук всеки лист
е страж на мисълта ми,
а боровите връхчета са шпаги,
с които мракът да ме брани...

Аз съм...
…уханието сладко на шубрака,
мирисът на смърч и гъби
лъчът на слънцето, покапало
вълшебство крехко между пръстите.

Дъждовникът е моят рицар,
невидим, тих, непроницаем
и птиците, посмели да прелитат,
отдават песните под наем,
за да погаля закачливо някой пътник,…

Аз съм….
…сянката коварна на змията,
шипково досадно трънче,
тежка стъпката на таралежа
и бръмнала светлинна нишка
на паяка, увиснал
по тунел от въздух…
… тихо е …
….така внезапно…
… ти дишай само …
Дишай!...