Отиде си август. И тебе те няма.
По хълма пак плъзват кози.
Петите - подбити, в косите ми - слама.
Самотност така ме срази!
Морето простенва, бълника се, свиква,
че лятото би си камшик.
Ухилва се в двора ми есенна тиква,
дебела от дъжд и топлик.
Ракията свърши, а няма и бира -
започва най-дългият пост.
Защо ли сърцето не знай да подбира?
Тъгата сега му е гост.
Не беше любов, ами тъпа измама.
Ти що ме отсвири тъй, твоята мама?
Извинявам се на потребителите и на администраторите, че днес пак се появявам - сега с автопародия. Просто не мога да отмина хвърлената ръкавица.