автор: anonimapokrifoff

Пак нощ тъмноока, уханно дълбока
лика си потаен разкри.
Притихнал народът, пустинен е входът
и вече часът е към три.

Той нервно потръпва, по стълбите стъпва,
а иска сега да лети.
В ръката му – роза, в напрегната поза
достига мечтани врати.

“Оставих те, драга, във просешка сага,
но днес се завърнах за теб!
Наяве бленувах, смеха ти сънувах,
душата ми беше във креп.

Да, грешник съм жалък, но нося подарък –
годежния пръстен с топаз.
И нямал съм друга, стани ми съпруга –
на тебе съм вречен и аз!”

Души романтични, за днес нетипични,
надайте тържествений вик!
Не мога да скрия таз мощна стихия –
настава сакралният миг!

Проскърца вратата /о, песен позната!/,
яви се на прага жена:
красива и нежна, ела белоснежна,
разбудена плаха сърна.

Но тънката роба /ах, сякаш прокоба/
закрива омайни гърди.
На пода той пада пред тая награда,
в очите му влага смъди.

“Отдавна си зная – ще дойдеш от рая,
но свършиха наште мечти!
Сама остарявах, а страст не познавах...
Омъжих се, мили, прости!”

И шепне му кротка – тя, гъвкава котка,
разсипала руси коси.
Нечакана болка, жестока и горка –
сърцето му жилят оси.

Събул панталона, заситил нагона,
мъжът й заспал след това.
И хич не му пука, че с другия тука
шептят си любовни слова.

Луната ревнива зад облак се скрива,
дори не оставя следа.
Но пак се показва от нощната пазва
и скръбно над тях зарида.

“Прощавам, любима, че оня го има,
оставаш си моя жена!”
Но тя го погледна, тъй лилийно бледна
и блъсна го ледна стена.

“Макар отмаляла, ще вдигна квартала!
Обиждаш ти моята чест!
Внезапно се връщаш, сега ще преглъщаш
несдъвкана злостната вест!”

Ненужната роза се сви кат мимоза
и сякаш разнесе се хлип.
Жалей хубавица и в мъжка десница
заби си тя острия шип.

Той нищо не каза, не чувства омраза,
но в гърлото – парещ картоф.
И с новата риза по стълбите слиза –
тъй чезне се то от любов!

Тук лебедът плаче, с перата си пачи
поетите бришат сълзи.
Кой белите ружи така ги спаружи?
Без чепки остават лози...

И с тиха походка към нова находка,
колчана сменил със кобур,
мошеник безбожен, чаровник лъжовен –
ехидно се хили Амур.