автор: Cpamota

Бях бос и вървях
а ти търсеше обувките ми
те мерило бяха
не стъпките, а обувките...
и до кога...
влак ли да те посрещне търсиш
желаеш край линията аз да бъда
да си допуша скапаната цигара
и ... да си вървя...
На линията забравил
да оставя твоите одежди
в първия ден
дънки
чехли
блуза с дълбоко деколте
усмивка, ръка държаща моята
усмивка
бях те срещнал,
но ти не и мен
не ме пожела. А ти помниш ли ме?
НЕ!!!
Не си ме желала...
А дните ти търсят пътя
интернет, безразборни връзки
нали пенсията иде,
на 170-сет...

След това идва
САМОТА
САМОТА
и само САМОТА

Там ще отведе.....