Зная, наблизо си някъде,
ослепял от раздялата сякаш.
В длани държиш душата си.
С мен да прогледнеш - чакаш.
Знаеш, ще спра пред тебе,
като пепел от болка - бяла.
И от облаците в ръцете ни
Бог ще направи цяло.
Знаем, ще бъдем истина -
бесловесна, свята, обетна -
светла - като дъжда, избистрил
синия път на небето.