автор: Marta

Живеят си чорапите на малки общества -
обикновено в чифт от два чорапа,
но често им се случват неведоми неща -
единият изчезва, направо си се стапя.

Започва притежателят по пода да пълзи,
да търси по перваза и в кухненския шкаф,
надниква вътре в печката, в хладилника дори,
но няма го и няма единия чорап.

Самотният останал е с тежката съдба
да бъде в чифт с подобен, но не единосъщ,
понякога превръща се в бърсалка за праха,
а друг път е захвърлян под уличния дъжд.

Изчезват всеки ден нечетен* брой чорапи,
статистиката нищо не казва за това,
дали сами не бягат, от миризми нахапани,
дали не правят своя чорапена страна?


Дали пък легендарното чорапено чудовище
не се заселва есенес и в твоя малък дом
и тъпче вечер своето плюшено туловище
с чорапи под леглото ти, най-подло, мълчешком.



(*в смисъл на неброен, неизброим също;)