автор: Srqda

Всички врати са затворени. Всички улици - пусти.
В мен се мята затворник, защитата си пропуснал.

Мои стари приятели, как така - ви няма?
Пуст е градът и е мрачен, както някога - на раздяла.

Вятърът ме люлее – капка дъжд над огнище.
Птици в клоните пеят. Стене река заприщена.

Тръгвам назад, обратно, в себе си ви загръщам.
Зная, че там сте някъде. Зная, все oщe – същите.


1984