Всички врати са затворени. Всички улици - пусти.
В мен се мята затворник, защитата си пропуснал.
Мои стари приятели, как така - ви няма?
Пуст е градът и е мрачен, както някога - на раздяла.
Вятърът ме люлее – капка дъжд над огнище.
Птици в клоните пеят. Стене река заприщена.
Тръгвам назад, обратно, в себе си ви загръщам.
Зная, че там сте някъде. Зная, все oщe – същите.
1984