автор: LeoBedrosian

Вътешността на страноприемницата Го обезоръжи.
Беше си представял опушени стени, възкисела миризма на повърнат ферментат и небесни обитателки с леко поведение да го посрещнат още на прага й. Но това не се случи. Не е такава, каквато си я представяше.
Сега осъзнава, че това Го възпираше дълги години да посети това място. Дори обмисляше вариант да го затвори и забрани, но най-почтени кръгове от Небето лобираха за него. А и знаеше, че Брилянтния "приживе" го ненавиждаше и никога не стъпи в него. Това Го възпря, но неприятното гнетящо чувство, че тук става нещо "нередно" остана.

Белосаните стени лъхат на прясна мазилка и въпреки бедната мебелировка и липсата на украси и орнаменти навяват особен уют. Барът от гладки заоблени дъски не е нищо особено, но е чист и лъщи приятно на светлината на свещите. Обикновените маси и пейките до тях са от същото дърво като бара. Дали не са от дървото на живота, о, но това не е ли дървото на познанието на доброто и злото!? Глупости, ето че пак се подава на предразсъдъци. Нали е дошъл да се забавлява, да забрави проблемите. А и всичките тези весели и подпийнали небесни тук предразполагат с врявата си към отпускане. Ще бъде неблагоразумен поне тази вечер. Ще се повеселят с Гавраил.

Но къде е Гавраил? Къде по дяволите... Кощунство! Да ругае като куц рогат Паднал! Хм. Трябва да се научи на някои неща. Оглежда се в тълпата наоколо. Демиурзи отпускат от напрегнатия работен ден пред халба ферментат, до тях няколко крилати Ангели весело бъбрят на куп около наскоро възвисен техен събрат и вдигат наздравици за успешното му съзряване. В другия ъгъл голяма група Старозаветни светци прегърнати се клатят в такт на нещо подобно на небесен химн, който от техните уста звучи весело и непретенциозно. Едрогърда, хм, сервитьорка им носи поредната порция пържени крилца от земна фея и пълни халби. От всичките Небесни обитатели Старозаветните изглеждат най-безгрижни с вехтите си земни роби и едва поникнали крилца. Опитва се да си спомни с какви отговорности ги беше натоварил и установи, че не може! Не, не бива всички да се претрепват от работа, а наглите Земляни да пият по цял ден ферментирал сок от Арония и да опустошават реколтата от земни фееви крилца! Гавраиле!

Хм, пак забрави, че беше изгубил Гавраил някъде в тълпата. А, ето го и него. Маха Му от дъното на голямата зала. Но кой е странника до него? И защо така се е закачулил? За миг се поблазни да бъде пак Бог, всевиждащия и всезнаещия, но се отказа.

Ако ще бъде неблагоразумен, то нека да бъде до край... (продължава)