автор: yotovava

Към залеза клонящата земя,
навлича в пурпур златната си кожа,
почти се пръскат сините платна
на вятъра, деня подгонил
към хоризонта, чак
до каменните стъпала на ада...

Градът е мъж с одраскана ръка.
Очите му са огнени и страшни.
Край устните до бръчката безумна
пулсират тежките му вени.
Ранени
са фасадите в душата му.
Зад тях таят се хиляди предчувствия…

Нощем
градът е хищен като котка.
И жълти светофари се оглеждат
в луна изсъхнала от дим.
С прощално огънче припламва
недопушена цигара,
а непонятната й ярост
от някой вход вмирисан
изпълзява….
… докато кротко спим…

Нощем
обърнат е светът наопаки,
асфалтът е постеля за звездите.
Тревата със оплезени езици
нарязва смешните ни сънища
и разпродава топлите парчета
на уличните гладни псета.
Те давят се с еротиката в тях.

Прозорците пък пръсват се от смях,
присвити хитро и търгашки
разтягат дограми от алуминий.
Градът ни дебне като паяк,
с коварна мъдрост ни привлича.
Утехата е дрога за наивници.
И няма как да се развикам
– Ще спите вечно!
Вратите и сърцата да отворим,
танцувайки под звездопада на липите.
издишали житейската умора,
досадата от скучните съседи.

Градът е мъж с галантност неприкрита.
Прикоткайте го само леко.
Сияйната му щедрост като щрих
да драсне в тъмните ни мисли.
Зората е измамна като мухъл,
а нощем,
този град е дансинг за чаровници.
Да счупим всичките часовници.
Потънали сред топлия му ритъм,
и в пулса трескав на нощта,
оттук потеглят звездните експреси
по коловоза на душите.

01.08.2009