автор: Srqda

Тук денят се разпуква най-рано
и в полунощ се спуска мрак.
Заспива слънцето във океана
за миг, преди да се събуди пак.

Духът на вятъра извайва
от пясък бели чудеса.
И звездни приливи споделят тайни
с избягалия къс земя.

Морето с отлив се съблича
като вселенско огледало -
на дъното си, като притча
живот и смърт в едно събрало.

А каменният прах е влюбен
в овес, покълнал на разсъмване -
и знае той - така е хубаво,
че птици мътят насред дюните.

Като прашинки пясъчни и ние,
забравили какво е надпревара,
под птичите криле се крием.
Какво ли друго ни остава...