От името на Ромен Гари или някои от неговите псевдоними.
Как се пресели при мен?
С твоята миловидна глуповатост.
С очарованието в движенията
след като станеше от леглото.
Все още се разхождаме по отстъпилите плажове на Рио.
Далече от последното ти напиване и от моя последен
пистолетен изтрел.
По средата на пясъка, който ни очарова.
И загледани към романтичния сценарий
на годините ни заедно.
Но аз трябва да те оставя в този кадър.
Писалището ми е набъбнало от бели листа.
Кабинетът ми подозрително не ревнува от теб.
(Това трябваше ли да ме подсети, че желанието ми за съвършенни отношения
е моя, но и всячия илюзия? Че се лъжа съвършенно съзнателно,
че имам нужда от всяка своя лъжа, защото те са хилядижди по-истински
от реалните рационални капчици масло по дулото на твоята празна бутилка
и от думите, с които те описва гърлото на сухия револвер.
Проклет кабинет-аз. И проклето писалище-аз. Не искам да съм думи-аз.
Искам да съм филм-аз.
Ха, какво от това? Ще избягам неуверено и ще се върна виновно при себе си-аз. Няма мърдане. Няма бягство. Само бягство-аз. То не ми върши работа.
Нека позираме отново. Тази снимка от Рио ще стои добре в правоъгълна рамка.
Къде си?