Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] |
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 10
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1310 четения | оценка 5 | показвания 94201 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Изгубени в превода (на себе си)" | Вход | 17 коментара (35 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Изгубени в превода (на себе си) от Jiva на 06.10.2009 @ 13:55:33 (Профил | Изпрати бележка) | Според квантовите физици времето е пространствена, а не процесуална категория, ние само минаваме през него и затова сме "във времето" и то остава "в нас" със съдържателността на пътуването ни... а неговата относителност е в преживяването като уникалност (свое) на вече проходените многократно отсечки от него. Виж, значимостта, смисълът е колкото в това, че "то нас обръща", още повече, че "ние него обръщаме" - с обичане, на което се учим от срещнатото/срещнатите по пътя - това си е революция и Левски го е знаел...а ти знаеш обичането (което няма лимит и дори троха от него може да съживи гладния)
добре се завърнала, Ла Дона Мобиле :)
|
Re: Изгубени в превода (на себе си) от rainy (daring.rain@gmail.com) на 06.10.2009 @ 16:04:07 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Според нелимитираните възприятия на авторката на текста времето е нещото, което никога не й стига, но не заради прословутите и отчайващо глупаво-оправдателни битийни шаблони, а защото хората от вътрешните й площади винаги й липсват и следват съответните неадекватно-тръшкащи се интериорно-екстериорни действия.
И защото една народна мъдрост правилно е дефинирала, че ‘Лакомо дупе глава затрива’ (леко замазах натурализма да не се компрометирам поредно), въпросната глава редовно ходи ‘обърната’ с ушите навътре и с бинтовани сетивни отсечки.
:)
Извън тази нелимитираност какво значение има времето изобщо, кажи ми?
Добре съм заварила! Макар и аз самата често да не знам къде. Най-същностни са завръщанията в себе си, всъщност, така че другото е рано или късно следва, но точно на теб едва ли трябва да го пояснявам, госпожо Проницание.
|
]
Re: Изгубени в превода (на себе си) от rainy (daring.rain@gmail.com) на 07.10.2009 @ 09:59:32 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | На върха на езичето ми беше един култов руски отговор, но едва ли ще прозвучи особено елегантно, така ще се въздържа.
:)
Нека е по твой избор питието, а благодарността – моя!
|
]
Re: Изгубени в превода (на себе си) от vrabets на 04.10.2009 @ 23:49:16 (Профил | Изпрати бележка) | Този, който е видял усмивката на гълъб, ще може да види и до дъното на очите на всеки, който му се е усмихнал с цялата си обич!
С обич Галя! и за обич!
:) |
]
Re: Изгубени в превода (на себе си) от tomatroev на 04.10.2009 @ 18:02:07 (Профил | Изпрати бележка) | Хубав образ! Може би на душата...
Хубава неделна вечер, все едно на кой площад, в Пловдив или в Милано! |
Re: Изгубени в превода (на себе си) от rainy (daring.rain@gmail.com) на 05.10.2009 @ 11:58:03 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Може би, може би...
Все едно къде, да. Въпросът е да съществува. Хубавото. Само където не на всички площади има гълъби. И далеч нямам предвид само отвън.
Да ти се (за)връщат и на теб! И двете.
|
]
Re: Изгубени в превода (на себе си) от phifo на 04.10.2009 @ 17:07:07 (Профил | Изпрати бележка) | Ти добре познаваш вътрешния площад, където от битово-житейските ни ориентири може поне за малко да зърнем обобщенията в цялостна картинка - та макар само с едно тире.
Поздрави, рейни! |
Re: Изгубени в превода (на себе си) от rainy (daring.rain@gmail.com) на 05.10.2009 @ 11:55:52 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Познавам го. До последното павенце и черчеветата на прозорците му. Само че... Дали нас познават? Ако го предположим, откъде се пръкват подобни въпроси тогава? А ако не, какво от това, че го познаваме, Фил? Смисъл изконен някакъв ще откриеш ли?
Приветливо да ти е отвътре!
|
]
Re: Изгубени в превода (на себе си) от regina (radost.daskal@gmail.com) на 04.10.2009 @ 16:36:12 (Профил | Изпрати бележка) | евалларка, Рейни!!!
ти имаш много и много по-силни стихове, но това е за мен най- силният ти стих!
както и Агацу, разбира се...
тези ти двата ми остават на хард диска докато и докогато...
нека постоя малко мълчейки тук, моля...защото този път ти си написала не стих, не текст, а истината за всеки от нас...
почитания, поетесо! |
Re: Изгубени в превода (на себе си) от rainy (daring.rain@gmail.com) на 05.10.2009 @ 11:52:51 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Прекрасно те разбирам, Редж. Повече от прекрасно...
И аз няма да нищя думите ти. Скубането на бурените по пътечките ни не е шумно дело.
Мълчалива благодарност, поетесо!
|
]
Re: Изгубени в превода (на себе си) от diva_voda на 04.10.2009 @ 16:17:55 (Профил | Изпрати бележка) | Е, все пак - тленни са само телата ни.И колко им е нужно - трошица.
Мъдрец си, Рейни, и си намерила думите:) Поздравявам те.
Дива вода |
Re: Изгубени в превода (на себе си) от rainy (daring.rain@gmail.com) на 05.10.2009 @ 11:48:10 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Хм, мъдрец... Понеже често са ми хвърляли подобни ‘упреци’ (уточнявам, че тук следва усмивка, за да не станат неразбории във възприятията), които няма как да оборя поради липса на рационални (при налични само инстинктивни) знания, разрових се в дефинициите и според една от многото на старогръцки ‘мъдрост’ означава ‘над знанието на очите като доктрина’; ‘над знанието на сърцето’, а също и че Тя не е утробна богиня (Атина Палада излиза из главата на Зевс). И че мъдростта не е това, което земята ни дава, а само главата – вложеното у нас съзнание.
Ужас, олях се...
:)
Иначе казано, нямам нищо, ама нищичко общо с мъдростта. Защото задейства ли ми един мускул вляво (то и за него има разни теории, базирани на съзнанието, но това е друга ария в операта), отива генерално по дяволите всяко съзнание и разум.
Ако, обаче, съм открила някакви точни думи, то това далеч не е само моя заслуга, а на идентичните ни светоусещания...
Благодаря за твоето!
|
]
Re: Изгубени в превода (на себе си) от nadya на 04.10.2009 @ 16:12:03 (Профил | Изпрати бележка) http://nadita.blog.bg/ | Гълъбите са ми слабост...доизгубих се в превода, но имам под ръка няколко трохички...
Здравей!:) |
]
Re: Изгубени в превода (на себе си) от Evil_Yosha на 04.10.2009 @ 15:57:37 (Профил | Изпрати бележка) | Писах, трих... :) все тривиално ми се струваше, така че...
В мен звучи същото.
Почитания! |
]
Re: Изгубени в превода (на себе си) от theheart_ofthefire на 05.10.2009 @ 12:04:45 (Профил | Изпрати бележка) | Дъждовна , много намерих в това изгубване! :) |
]
Re: Изгубени в превода (на себе си) от templier (templierbg@yahoo.com) на 05.10.2009 @ 12:43:43 (Профил | Изпрати бележка) | Искам само да те погледам... С цялата си обич. :)* |
]
Re: Изгубени в превода (на себе си) от Anton_Fotev на 05.10.2009 @ 13:43:28 (Профил | Изпрати бележка) | Има нещо общо между гълъбите и хората, които са делили само страст без истинско обвързване...
... съчетанието от миловидност и безподобна жестокост към себеподобния.
... гълъбите могат да са безкрайно садистични, ако са затворени в една клетка! Единствената разлика е, че хората сами се затварят в някой клетки! |
Re: Изгубени в превода (на себе си) от rainy (daring.rain@gmail.com) на 05.10.2009 @ 18:05:32 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Когато именно мъж ми казва подобни истини, започвам да се замислям, че може би шибаният ни свят не е толкова фалшив и перверзно-лъжлив понякога…
:)
Съществената разлика (щото и други се намират) по моему, бро, е причината за садистичността. Да се убива за удоволствие е привилегия само на Homo Sapiens, да се измъчва, особено невидимата ни нетленна субстанция – приоритет на същите, но да подадеш животоспасяваща троха – познай.
И не знам защо, но сякаш вътрешно предпочетените клетки не ми предизвикват хлопане на предсърдието. Изборът да си жертва е много удобен. Безопасността е гарантирана, а в анекс и галене на перцата от жалост получаваш...
Дълги теми, пращащи ни директно в Баскервилското мисловно блато. Извън тяхното може би излишно, но пък с удоволствие отдадено словотворене топло благодаря за присъствието ти!
|
]
Re: Изгубени в превода (на себе си) от dandan на 05.10.2009 @ 15:26:47 (Профил | Изпрати бележка) | с последните си хапки
и в центъра на вътрешния си площад
да нахраним гълъбче с ръката си
и да ни се усмихне, макар и за микросекунда.
С цялата си обич.
Как, как се коментира! Скътвам си го. |
]
Re: Изгубени в превода (на себе си) от mariq-desislava на 05.10.2009 @ 20:15:33 (Профил | Изпрати бележка) | Къртиш де що има за къртене, мама му... (ще ме извиниш за циничния вихър, но така се получава винаги, когато видя писано нещо от душа и сърце).:) Успех на премиерата, Рейни, и long live rock `n`roll! |
Re: Изгубени в превода (на себе си) от rainy (daring.rain@gmail.com) на 05.10.2009 @ 23:36:48 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Их, да беше завършила вихъра си... Извинения в случая са най-малкото неприлични.
:)
Прекрасно е, когато се усещат щормовете под гладката повърхност на мъртвото вълнение...
Благодарност, М-Д!
|
]
Re: Изгубени в превода (на себе си) от LiRa на 30.10.2009 @ 14:26:59 (Профил | Изпрати бележка) | Дано...
успеем като виртуозни еквилибристи върху късичкото тире да прекосим цялата своя същност и да нахраним гълъбче в центъра на вътрешния си площад с цялата си обич!
Чудесно стихотворение, rainy, щастлива съм, че прочетох!
Поздравления!!! |
Re: Изгубени в превода (на себе си) от rainy (daring.rain@gmail.com) на 30.10.2009 @ 14:43:48 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ококорих се от изненада!
:)
Не знам доколко е стих това. Права е Регина. Философия ми е. То и останалите съчинения са такива май...
И ако съм успяла да я озвуча и музикално, значи съм успяла – за мен. Присъствието ти го доказва. За мен. Искрена благодарност!
|
]
Re: Изгубени в превода (на себе си) от Ufff на 01.11.2009 @ 21:15:37 (Профил | Изпрати бележка) | Разбирам те кристално, така смятам. Пък и това "пристигнал, пресякъл, заминал" ми докара носталгия. По какво ли не. И по един стар паспорт, който ми прибраха при замяната. Яд ме е, че не снимах някои от страниците му преди това. Би било любопитно да се видят датите на две места, където скоро сред "изнизването" ми оттам се случиха военни конфликти. Приех го почти лично);). Все се питах: ами ако... , а пък дали... ? Както и да е. Взел си `нищо`, а носиш спомена за "вечни времена" (разбирай вечните времена в индивидуален план - в рамките на живота на техния приносител)))) ). Микровремевите отрязъци са ценни само докато отмерват в мозъка ни нещо значимо за нас. С цялата си обич. Или омерзение;). Не ме набутвай при Селинджър след тази реплика, просто друга не ми хрумна;).
Рим - вечният град, но пък Милано - градът на вечната музика. В няколко смисъла. А за теб явно е центърът на един много вътрешен площад. Щом гълъбите му са усмихнати, значи след прекосяването всичко ти е наред. Казано честно;). |
Re: Изгубени в превода (на себе си) от rainy (daring.rain@gmail.com) на 01.11.2009 @ 21:49:27 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Каква задълбочена Уффелия...
:)
Хубави мисли. Умни мисли. Точни мисли. Които само ще си прибера навътре, без да коментирам.
Казано честно, след прекосяването му всички ще сме наред, да му мислят оставащите тук. Дотогава ще се справяме с избутването му някак. Гълъбчета да има само...
|
] | |