автор: nikolai4o

Днес искам да вярвам, че тази съдба е до време.
Не нашата обич, а ваш`те сълзи.
Аз искам да вярвам, да вярвам във теб и във мене.
Да вярвам, че можем да бъдем добри.

Крила и падения, навярно и смърт преди време ...
Ужасно ми липсват човешки следи.
Да стреляме в упор, умеем, но да бъдем смирени!?
Нарочно се мразим, напразно не спим.

Ще бъда свидетел, на глад за спасение,
Навярно когато, умират звезди.
Тогава ще викна: "Морето е ничие!
А ние сме лодки и лунни следи."

Аз няма да мога, да бъда със вас за да видя
Прекрасния изгрев на топли лъчи.
Но там сред морето, хвърлете черупка от мида,
За символ на вяра във ваш`те очи.