Може да го намерите всеки ден на кръстовището Граф Игнатиев и България.
Еднокрако, непълнолетно момче с патерици,бродещо между колите, от години.
„Покровителите” за които работеше му бяха”осигурили”едно от най-натоварените кръстовища в София. Видът и енергичността му будеха съжаление и често подаваха по нещо през прозорците на лимузините.
Момчето вместо да ходи на училище, работеше всеки ден, всеки сезон.Знае
го цяла София. Избухналата „демокрация”едва ли не насърчава това. Не краде,
заработва с просия.За съжаление заработеното не беше за него. Както хилади други по улиците на Републиката. Виждал съм как опразва джобовете си пред
„работодателите”.Абсолютно съм сигурен, че в схемата на разпределение участват, полицаи,социални работници и др....Когато управляват единствено парите,нищо друго няма значение. Опитайте се да го докажете – ха, ха, ха. С
елементарни,неспециални разузнавателни средства е напълно възможно. Мечти!
Ние живеем в държава, където законотворчеството е в услуга на престъпността.
Формата е заимствана от Америка и Европа преди 150- 200 години.Разбира се има и „творчески”, местен принос.
Той просеше ненатрапчиво и нахално. Зимата и лятото беше най- тежко. Вечерта беше като пребито и отровено куче. Не съм го виждал да пие и яде нещо. Подаваха му запалени цигари и пушеше,независимо,че ръцете му бяха заети. Дрехите износени, да допуснем нарочно, за състрадание. Много шофьори го гонеха и псуваха. Понякога имаше риск и за живота му. Беще се примирил, явно нямаше друг избор. Надали някой е опитал да му помогне истински.Богатите не помагат, ако липсва достатъчно показност.
Знаейки къде отиват парите от просията, не давах нишо. На един 1 март му
подадох кроасан,минерална вода и една мартеница. Момчето се просълзи, благодари и с детска радост закуца към близката пейка. Закачи мартеницата
и лакомо захапа кроасана.
Нещо тежко и недемократично заседна в гърлото ми.Нервни водачи ми свиреха да тръгвам. Беше светнало зелено.