автор: serafim

За представянето на темата „Иисус Христос като Хляба на Живота”,ще използваме някои мисли от книгата „За живота на света”, на руския православен богослов протопрезв. Александър Шмеман.В уводната част на тази книга,Шмеман цитира Лудвиг Фойербах – немски философ-материалист,който казва че „човекът е това,с което се храни.”.
Според Шмеман,Фойербах смята,че с подобен възглед е сложил край на всички „идеалистични” схващания за човешката природа,без всъщност да съзнава,че е формулирал възможно най-религиозния възглед за човека.Много преди Фойербах същото определение за човека е дадено в Библията,уточнява Шмеман.В библейския разказ за сътворението, човекът е представен преди всичко като гладно същество,а целия свят като негова храна.След първата заповед на Бог към човека,да се плоди и да се множи,и да овладява земята,последвала заповедта:”...ето,давам ви всякаква храна,що дава семе,каквато има по цялата земя,и всякакво дърво,чийто плод е дървесен и дава семе – това ще ви бъде за храна...”(Бит.1:29).А малко по-късно четем:”И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървета,хубави наглед и добри за ядене,и дървото на живота посред рая,и дървото за познаване добро и зло.”(Бит.2:9);и по-нататък:”...от всяко дърво в градината ще ядеш...”(Бит.2:16).И тъй,”Човекът...е онова,с което се храни – пише Шмеман, - а целият свят е представен като всеобща трапеза на пира,приготвена за него”.

Гладът на първосъздадения човек в своята същност е глад за Бога.И Бог утолява този глад,като сътворява видимия свят за храна на създанието Си.Но светът,като храна,не е даден сам по себе си на човека,т.е., да се храни той,за да оцелява чисто физически. Светът е Божи дар за сътворения Адам,чрез който той да познае Бога и да превърне самия си живот в общение с Него.По-нататък Шмеман пише,че Бог благославя всяка твар,която създава,а това на езика на Библията означава,че „Той превръща цялото творение в знак и средство на Своето присъствие и премъдрост...” Не само човекът обаче е гладно същество. ”...а на всички земни зверове,на всички небесни птици и на всяка(гадина),която пълзи по земята и има жива душа,дадох за храна всичкия злак тревист...”(Бит.1:30).Но човека единствено благославя Бога за храната и живота,които получава от Него.Той единствено отвръща на Божието благословение с благословение. „Особено важен факт от живота в Едемската градина – пише Ал.Шмеман, - е,че човекът трябвало да даде имена на тварите...В Библията името е много повече от средство за различаването на едно нещо от друго.Името разкрива самата същност на нещата,или по-точно тяхната същност като Божи дар.Да се даде име на нещо означава да се направят явни дадените му от Бога смисъл и ценност,да се познае нещото като изначално произтичащо от Бога,да се познае неговото място и функция в сътворения от Бога свят...С други думи,да се даде име на нещо означава да се отправи благословение към Бога за него и чрез него. ” Бог благославя всичко,което сътворява.Това означава,че Той изпълва всичко със Своята любов и благост.Ето защо,единственият естествен отговор на човека е да благославя Бога и да Му благодари.Всички интелектуални и духовни качества,които човек притежава,трябва да бъдат насочени към осъзнаване на смисъла на глада,с който той гладува,и придобиване на способността да благодари и благославя Бога,защото само в Него човекът може да засити всеки свой глад,всяко свое желание.Ето как,благодарейки и благославяйки,човекът превръща живота си в Евхаристия(от гр.благодарствена,хвалебна жертва – тук в смисъла на благодарение,хвалебствие).Той приема Божествения дар на живота,поднесен му в сътворения свят,и – благодарейки ,го принася на Бога,превръщайки така самия си живот в общение с Твореца.Така,тази своебразна Евхаристия става начин на живот за човека.

Такъв е бил живота на Адам в Рая.Към такъв живот изобщо е бил призован човека.Но той отпаднал от този живот,като не изпълнил Божията заповед да не яде от дървото за познаване добро и зло.Както пише Александър Шмеман,плодът на това дърво бил по-различен от всички други плодове в Рая,защото не бил предложен на човека като дар.А това значи,че не е бил благословен от Бога, и съответно приемането му можело да бъде общение единствено със самата храна,но не и с Бога.”Този плод е образ на света,обичан заради самия него,а вкусването на плода е образ на живота,разбиран като самоцел.” – пише Шмеман.И продължава:”Да обичаш не е никак лесно и човекът избрал да не отвърне на Божията любов.Той обикнал света,но не като възможност да прозре през него Бога,а като самодостатъчност,като самоцел...За човека станало естествено да възприема света като непроницаем за Божието присъствие,а не като проникнат от Него.Станало е естествено да живее без да благодари на Бога за подарения свят.Станало е естествено да не води евхаристиен живот.

Ако приемем света като самоцел,всичко в него се превръща в ценност сама за себе си и така губи всякаква стойност,защото ценността и смисълът на всяко нещо е в Бога...Когато се отнасяме към нещата само като към неща,ние ги унищожаваме,тъй като единствено у Бога те имат някакъв живот.Откъснат от извора на живот,природният свят е подвластен на смъртта.За човека,който смята,че храната сама по себе си е източник на живот,храненето е общение с умиращия свят;то е общение със смъртта.Храната сама по себе си е мъртва,тя е вече мъртъв живот и затова трябва да се съхранява в хладилни камери като труп.” От тази гледна точка,грехът на човека,заради който той бил изгонен от Рая,бил,че човекът престанал да гладува за Бога,че животът му вече не бил Евхаристия и любовта му се насочила към земята,от която се надявал да получи живот.Но земята,откъсната от Своя Създател ,с Който човекът вече не свързвал живота,била мъртва земя,тя не „раждала” живот,затова и човекът се предал на тлението, и смъртта се превърнала в логичен край на неговия земен път.Адам се нуждаел от алтернатива,ако искал да съществува.Той се нуждаел от храна,която да не се съхранява в хладилници.

В светлината на казаното,като камбанен звън звучат словата на Иисус Христос,казани в Новия Завет:”Аз съм живият хляб,слязъл от небето;който яде от тоя хляб,ще живее во веки;а хлябът,който Аз ще дам,е Моята плът,която ще отдам за живота на света.”(Йн.6:51); А на Тайната вечеря „...Иисус взе хляба и,като благослови,преломи го и,раздавайки на учениците,каза:вземете,яжте:това е Моето тяло.И като взе чашата и благодари,даде им и рече:пийте от нея всички;защото това е Моята кръв на новия завет,която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.”(Мат.26:26-28).Ето,че отново животът се предлага като пир.Ето,че отново „светът” е трапеза,на която Сам Господ дава Себе Си за храна.Защото Апостолите и всяко човешко същество,гладували за хляб,който да им дари вечен живот.Може да се каже,че те гладували за благодарение,гладували да благославят и да бъдат благославяни;може да се каже,че те гладували за Евхаристия.Измъчени от несгоди,болести и грижи,те навярно не съзнавали всичко това ясно в себе си,но дори и подсъзнателно, изпитвали силен глад за живот.И Бог,Който е любов,откликнал на този глад,като дошъл да го задоволи чрез отдаване на Собствената Си плът .Приемайки в нея греховете на цялото човечество при кръщението Си в р.Йордан,Той ги възнесъл на Кръста,където в смъртта Си ги умъртвил.Душата на безгрешния Бог нямало как да пребивава в ада след разделянето си с тялото при смъртта.Там по право дяволът владеел над душите на всички живяли някога човеци.Раят бил заключен и Херувим с огнен меч го пазел.Грехът на забравилия глада за Бога човек, тегнел над света.Като не гладувал за Бога,човекът не Го благославял и не Му благодарял,и така сам се откъсвал от източника на живота.Нямало Изкупител за човешкото отстъпление и за цялата греховна дейност на човека в света,вследствие на грехопадението.Затова и душите на всички човеци след смъртта отивали в ада.Но,както казахме,Душата на Безгрешния не подобавало да пребивава в обиталището на грешниците. След Разпятието обаче,Божествената Душа „автоматично”преминала в ада.Дяволът Я покорил,а нямал право на Нея.Извършена била неправда ,която трябвало да бъде поправена.Христос поискал това да стане,като Му бъдат дадени всички души,които ще повярват в Него като в Бог и Спасител.Така за всички тях Той щял да се превърне в Изкупител.Защото бил вкусил смърт,т.е.,бил осъден да умре,без да е виновен,за да могат извършилите престъпление човеци,да не бъдат съдени и умъртвени.Разбира се,делото на Христовото спасение не би имало сила,без Неговото Възкресение.Именно Възкресението е,което „подпечатва освободителния акт” на поробеното в смъртта човечество.Защото плътта на Богочовека не се предава в робството на смъртта,както плътта на всички умрели дотогава човеци.Смъртта умъртвява всеки живял някога човек.Но сега Богочовекът умъртвява смъртта,оживявайки от гроба,след като е вкусил смърт.В Своята Богочовешка плът Той овладява смъртта и я подчинява на волята Си.От този момент,Христос,Който като Бог е предвечно безсмъртен,сега вече е безсмъртен и като човек.Смъртта повече не може да Го достигне.Спомнете си какво казахме по-горе за земната храна,с която се храни човечеството след грехопадението.Носейки в себе си тленните съставки на земята,тази храна е мъртва.Тя само „временно” дава живот на тези,които я приемат.Не е способна да задоволи потребността на човека от съществуване.Приемайки обаче плътта на възкръсналия Христос, човек приема в себе си наистина „живия хляб” – субстанцията на съществуването,като алтернатива на „мъртвата” храна,с която се хранел след грехопадението.Ядейки тази Храна,той изгражда в себе си паралелно тяло – паралелен живот,спрямо „мъртвия” организъм,който се изгражда с приемането на земната храна.Защото Тялото Христово е надвило смъртта и я е покорило,и всеки,който Го приема с любов и вяра в Христос, като в Бог е Спасител,се изпълва със силата и свойството също да побеждава смъртта и да я покорява,придобивайки живот,но живот истински - нетленен и вечен.Ето как,Христос като Хляба на Живота,е отговорът на човешкия глад през вековете – глад за духовност,глад за любов,глад за съществуване. „...Той е Отговорът на всички религии,на целия човешки глад за Бога;защото именно в Него на човека отново е даден изгубения живот – онзи живот,който той можел само да изобразява чрез символи и образи...” – пише Александър Шмеман.

В своята отдадена за живота на света плът,Христос възвръща на човека възможността му да живее в Евхаристия,т.е.,като се радва на Божествената вечност,която го изпълва,да благодари на Бога и да Го благославя.Именно,това е животът,изпълващ човешката душа с радост и с всичко онова,което той търси на земята.Това е и смисълът на самата Християнска Литургия,по време на която вярващите принасят Евхаристията – благодарствената,хвалебна жертва.Тази жертва са хлябът и виното,като образ на насъщната храна на човека,но която храна не може да му дари съществуване.И принасяйки я,тя става жертва именно поради това,че лишавайки се от насъщното си,човекът всъщност се отрича от живота си,за да изпроси от Бога нов живот – Неговата нетленна вечност, - която Той отдава в отговор на човешкото жертвоприношение,дарявайки му Собствените Си Тяло и Кръв в принесените хляб и вино.Тази Божествена жертва за човека е възможна,разбира се,единствено в светлината на Христовата саможертва на Кръста,където Христос отдал живота Си за живота на света.Затова в Християнската Евхаристия,извършвана във всеки неделен ден,ние се храним с плътта Христова,защото тази Плът е била отдадена за нас,умъртвена и възкръснала.

И така,Християнската Литургия е мястото,където светът отново се превръща за човека в Евхаристия.Вечността отново „слиза” при човека.Райските врати се разтварят и приемат във вечните Божии селения отпадналия в греха от живота човек.И тук ние чуваме думите на Христос:”...и аз ви завещавам...царство,за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство...”(Лука 22:29-30).Ето че и при свършека,при окончателното осъществяване на всичко,по думите на Шмеман,когато Христос е завършил Своето спасително дело и е отворил портите на царството Си,светът продължава да бъде – и ще пребъде във вечността, - Трапеза: един непрестанен пир за гладуващия за вечност човек,комуто Бог дарява нетленната храна на Своята неугасваща любов.