автор: dedenze

Не обичам да ставам рано и съм нощна птица. Единствено за риболов, мога да стана, мога и да не лягам. От вечерта с моя приятел Весо бяхме стегнали такъмите. Между няколко ракии решихме да тръгнем рано към 5 часа. Теоретически сутрин кълве повече. В уречения час вече карах към водоема.
Минавахме край с. Столник,когато край местния универсал- магазин, сладкарница и кръчма, видяхме доста хора и отворена врата. Спряхме да изпием по едно кафе. В ранният час селяните предаваха прясно издоено мляко. Носеха го в най-различни съдове от млекарски гюмове до пластмасови бутилки от минерална вода. По големите производители си имаха двуколки и паркираха пред магазина.
С доста бодра стъпка и количка се зададе побелял възрастен мъж висок и слаб. Предаде млякото от две гюмчета към 50 литра. След това с голяма, водна чаша в ръка седна на съседната маса. Чашата беше пълна догоре и помислих, че пие вода. На три пъти делово я изпи, като я държеше с три пръста и кутрето вирнато настрани. Лицето му беше каменно, без гримаси. Леко кимаше за поздрав на приходящите.
- Весо този не пие вода – констатирах аз.
Вечерта ние двама здрави и млади мъже се узорихме с полвинка ракия. Останаха над 100 грама в бутилката. Преди да си допием кафето, стареца пъргаво скочи и подкара количката. Магазинерката подвикна:
- Не искаш ли още едно?
- Бързам имам много работа,ще се отбия към обяд – отговори в движение дядото.
- Сигурно пие тоник – каза Весо.
- Какъв ти тоник, не забеляза ли маниера!
Никой не ни гледаше и Весо с бързо движение взе празната чаша. След като я подуши констатира:
- Прав си – каменарка (гроздова ракия). Този е герой и отива да работи.
По телевизията вървеше уестърна Поразяващата ръка. Не познавахме човека, не разбрахме и името му, за нас той стана истинската Поразяваща ръка. Симпатизираме му до днес. Всеки опит за подражание е бил неуспешен с плачевен край. Уникалното е, че нашият герой не е измислен, а напълно действителен!