автор: m_space

Знам, ще ми простиш тъй както
лятото прощава на дъжда..
Ще ме прегърнеш тихо и за кратко,
и ще си тръгнеш със съня..

А аз навярно ще прежаля
всички мисли хукнали след теб.
В чаши вино ще удавя
безсилните си рамене..

Няма нищо, пак прощавай,
заради мен отново заваля
дъжд пороен.. Бягай, бягай!
Не чакай края на съня..