Когато теб те няма, аз съм сам.
Като човек във изгнание и седя си ей там,
и питам се дали ще те видя отново
или ще продължа сляп да бродя в нощта като сова.
Но ето-за щастие аз виждам те днес
и за миг аз отивам във вълшебния лес,
където със тебе съм в мойте мечти,
където няма напоени със мъка стрели.
За жалост обаче, ти си отиваш.
Аз отново съм сам и бродя в нощта.
Но знай!Обичам те!И страдам щом тръгваш.
И късам се аз от скръбта!