автор: Srqda

На тебе прилича, море,
душата му синьо-зелена -
ту ураганна, ту смях на дете -
от слънцето пламъче взела...

С отразеното лятно небе
те целувам и се смалявам -
като пяна съм – чезна полека
и не искам безкрая в замяна.

И се губя в дивия ритъм
на потоците и реките,
дето живи в недрата ти тичат .
Като бряг съм. И ги обичам.

Непокорна - кротко се сливам
с всеки извор и облаче бяло
и почти сред звездите заспивам
върху гладкото ти огледало...

...

Върху ситния пясък бях следата на бриза -
и дочаках там късния плясък на синия прилив...