автор: wert

Радио Москва звучеше от отсрещната будка

В подлеза се стелеха неясни облачета прах и леко смущаваща смрад
Подметките ми бяха деформирани от молитвено клечене
Молитвено клечащите просяци имат право на една почивка
Обедна
Защото е по обед
Не защото обядват
Тогава се изправях и всеки ден първото нещо, което виждах,
беше помияра отсреща
Гаден, мръсен, миризлив, крастав пес
И винаги дъвчеше остатъци от баничка
А аз бях гаден, мръсен, миризлив, крастав и гладен
Той мляскаше настървено
От време на време ме поглеждаше
Не защото се интересуваше от мен
Докато преглъщаше, въртеше очи във всички посоки
и погледът му понякога срещаше моя
Пак се превивах след гладната обедна почивка
Чувах хората
Не ги виждах
Подметките ми бяха се вкочанили Г-образно
Оня плющеше трохи сирене

Беше привечер
Изправих се
Той гледаше тъжно сякаш не е ял от три дни
А само преди няколко часа беше омел половин геврек
Видях го в почивката
Тръгнах към него
Той ме гледаше вяло с постоянно насълзените си очи
Ритнах го
Той изпищя
Ритнах го отново
Свлече се
Отново
И отново
Гледаше също толкова тъпо, колкото когато дъвче баничка
Върнах се на мястото си отсреща
и се свих на кълбо
На следващия ден в обедната почивка се надигнах от молитвената поза
И го видях

Гаден, мръсен, миризлив, крастав, осакатен помияр

Цяла седмица събирах стотинки
за да му купувам бракувани банички на половин цена

Той оцеля
И продължи да стои отсреща
С тъп поглед и зараснали рани

А подметките ми се превиваха под тежестта на молитвата