автор: gitchka_gramatikova

"Когато се изоставя и се гътна,
ще забравя
върху кожата ти
1001 разгонени стихове.
Ще глътна шифъра.
Ще си останат неразгадаеми
за стихийните изследователи
след мен.

Ще вземеш с тях Нобеловата награда за енигма."

остави го шифъра - други
да си блъскат главата над новия Бермудски триъгълник,
завлякъл в дълбините си знайни и незнайни
откриватели с ясни намерения да го похитят
"Титаник" още не беше измислен,
когато предрекоха, че айсбергът на колосалната ми нежност
ще се сблъска в корпуса му - разтърсен
от фриволните вълни изпълващи - какъв триумф
на сетивата да доминират над рационалната глупост -
напиши със ноти трескави Лунната соната - когато луната
легне безбожна до езерото с лилиите палави да се целува -
нека протежението на бедрото ми ти бъде партитура,
ключът сол е скрит във ямката на шията,
по която лебеди черни танцуват валс
и галят в такт гърдите настръхнали -
в маранята се носи последният акорд, обгръщащ
талията на територия недостатъчно изучена,
която и Одисей не посмя да прекоси,
защото аз съм истинската Сцила и в ждрелото си
оплитам и ноти, и партитури, и Страдивариус
само може да изкара читав звук от мен...
изсвири ми "Фюр Елизе" и ще потъна блажено
в лоното на забравата, а теб ще те даря
с вечността.

30.09.2009
музика