автор: dedenze

Запознахме се с Веселин в казармата и станахме приятели за цял живот.Като характер флегматичен,спокоен и всичко върши така, сякаш ни остава още 400 години живот. Пълен левичар, с дясната ръка само пишеше, защото в училище беше забранено да се пише с лявата. Като резултат и до днес е трудно да прочетеш написаното.
Обича подредеността ,чистотата,хубавото ядене и пиене.В казармената столова се хранехме под строй и такт зададен от старшината.Весо си подреждаше
приборите ,хляба ,чиниите и тогава започваше бавно и спокойно с лявата ръка.
Времето за хранене беше малко и командата „ стани” го ловеше по средата на
операцията. Независимо от дохранването с вафли в лавката, първите месеци
отслабна с десетина килограма. Старшините мислеха,че се прави на примадона
и допълнително го действуваха.Когато разбраха, че е левичар с такъв бавничък
маниер го оставяха да се нахрани спокойно след всички.Колетите с качествена храна, бяха малък споделен празник. Той ме научи да ям сух кекс със сочна
ябълка – фантазия.
Бяхме запалени рибари и често си мечтаехме как ще отидем за риба в
цивилния живот.Дойде и това време, с неистова радост се уволнихме. Имахме
малко,първобитни риболовни такъми и голям мерак. Без коли, палатки и спални
чували,с градския транспорт се отправихме към с. Пожарево.Малко гьолче,
близо до овча кошара. Ловим дребни червеноперки с вечната рибарска надежда за нещо по- едро. Така неусетно изтървахме всички рейсове до София и решихме
да спим сред природата. Беше топла лятна нощ.Хапнахме и пийнахме порядъчно.
Наблизо имаше хранилки покрити със сено. Легнахме в сеното и се завихме с
вестници против сутрешната роса.Весо беше възстановил изгубените в казармата килограми. Заспиваше бързо във всякакви условия и хъркаше за двама.Да го
събудиш без насилие е невъзможно.Най-много да ти каже „Чакай малко.”?
Станах и започнах да си търся друга по отдалечена хранилка и тогава видях
нещо което няма да забравя цял живот:

Огромна пълна луна свети така,че може да се чете.На оградата над сто овце
строени в редици,плътно една до друга.Белите им кожуси светят с призрачно отразена светлина. Широко отворените им очи, гледат ужасено кам хранилката
от която се разнася страшният рев на Весо.Цяла нощ те не подвиха крак в
очакване на апокалипсиса. С първите слънчеви лъчи спасението дойде- звяра се събуди. Бедните животни, сигурно цяла седмица след това са били стресирани.

До днес риболовстваме с добри такъми, коли. Рядко преспиваме край
водоеми. Ако все пак се наложи, предварително трябва да е ясно кой къде и как ще спи. Хъркането се увеличава, на Весо не му прави впечатление.Спи си
много добре и вече има внуци.