автор: HariMarSui

Вятърът обичаше да си играе. Надуваше бузи и духаше понякога слабо, понякога силно, силно...
Един ден както пак си играеше, до него се праближи облаче.
- Няма ли да си починеш малко- му каза- нося толкова много вода. Искам да я излея над земята. Виж. Харесва ли ти такава изсъхнала и мръсна?
- Не я харесвам, затова духам да я почистя. Ти, какво си мислиш, че правя?- отговори вятърът.- Ето и брат ти идва насам. И той да излее водата си.
- О, много добре. Само,че ти сега си почини. Не ни духай един към друг. Удряме се и хвърчат искри.
Вятърът полегна. Утихна.
Двете облачета започнаха да изсипват водата си над земята. Изсипваха, изсипваха...Увлякоха се. Реките се напълниха. Станаха буйни. Зашумяха и събудиха вятъра.
- Е, стига де. Стига сте си играли- извика той и уплашени облачетата побягнаха нанякъде.
Слънцето чакаше този миг. Изгря. Изпрати лъчите си към земята и я стопли. Тя беше вече чиста и красива.
Вече можеше всичко да се повтори. Отново и отново...