автор: Nita

Посветено


Искрите във нощта
отново засияха ...
Върна се при мене радостта
и очите отново заблестяха ...

Озари се моя ден
и изпълни се със светлина ...
И помен няма от досегашното ми "мен"
и вижда се божествена промяна...

Нощта отново е красива
и дава ми оная лекота ...
Нощта отново се открива
след досегашния свят на тъга ...

Часовете тичат
и не ги усещам ...
Сега не се влачат ,
а всеки следващ с нетърпение посрещам ...

Отново ме погали
с топли и нежни лъчи ...
Отново ме обходи
с мокри от любов очи ...

Отново появи се зрънце
на умрялата от задух нива ...
Отново , ти-мое слънце ,
оцвети душата в мене сива ...

Намери сила
спря , погледна и прости ...
Нарече ме отново "мила"
и съживи предишните , остарели и прашни мечти ...

Отвори чекмеджето на нашата любов
с ключе , ръждясало от грешки ...
Изсипа кутията със съдържание - живот
и щастлива съм сега без пречки ...

Животите ни - Избледнели чаши бяха
мръсни сякаш във застой ...
Преди , гърлата на шишетата сякаш запустяха
и душите ни умряха във покой ....

Сега отново червените ни чаши
звънят и пръскат облик нов ...
Вече не са бели , нито пък са прашни ,
защото наляхме си опияняваща любов ...