автор: rosi45

Силно съм впачатлена от схващането,
че мисълта е огромна сила. Всичко,
което прочетох на тази тема, разгледано през призмата на моето съзнание и моя живот, ме доведе до размисли, които искам да споделя с вас. Във всеки човек се крият неподозирани възможности и това личи най-много в екстремни ситуации. Всички са чели или чували за не един или два такива примери. Защо тогава да не впрегнем тези възможности, за да направим ежедневието си по-лесно, по-добро, по-красиво, по-щастливо. Толкова много определения има за щастието... Аз лично споделям това, че то е състояние на духа и съзнанието, изпълнено с мир и покой. За да бъдем в мир с околните, трябва преди всичко да сме в мир със себе си, да сме постигнали равновесие в себе си. А излъчвайки добронамереност, мир и любов към всички, всъщност създаваме и своето щастие. Щастието може да стане навик, ако се постараем да го изградим като такъв. Редовното и систематично повтаряне на някои мисли ще доведе до това. Например, събуждайки се сутрин, си кажете - щастлив съм за спокойната и безметежна нощ и че посрещам утрото в добра кондиция. А вечер - щастлив съм, че прекарах още един хубав ден, изпълнен с интересни неща, обичан от хората,които и аз обичам... Много голямо значение има да благодарим от сърце за това и за всички блага в живота си - за всичко на трапезата, за добрите си отношения с хората, добро финансово положение, добро здраве. Трябва искрено да желаем да сме щастливи. Има обаче една група хора, които усърдно "отглеждат" своите болежки и сякаш обичат да се чувстват подтиснати, безрадостни и нещастни. На тези хора, дори когато им се случи нещо хубаво, не могат да се зарадват. Познавам хора, запитани "как си" никога не отговарят "Добре съм". Ако няма физиологична причина за това (например ниско ниво на серотонина, който се отделя от епифизата), трябва да положим усилия да се измъкнем от омагьосания кръг, използвайки силата на мисълта си. Умни хора са казали: човек е това, което мисли, и - животът на човек е такъв, какъвто го направи мисълта му. Когато бяха малки децата ми, непрекъснато си мислех - ох, ще падне, ще настине, ще го хване грипът, може да е алергично към това или онова, ще глътне нещо и ще се задави, защо плаче, какво го боли и т.н. И трябва да ви кажа, че точно това се случваше! Ако ви обсебват отрицателни мисли, още повече, ако ги произнасяте на глас, лошите неща ще преобладават в живота ви. Такива отрицателни мисли са: никога нямам късмет, нищо не правя като хората, любовта не съществува, животът е безкрайна мъка... Те пораждат модели на поведение, които водят до неуспехи в личния и обществен живот. Някой ще си каже - как да съм щастлив, като нямам пари. Но аз познавам много хора, които ги имат, но не са щастливи заради психозите си, параноята, маниакално-депресивни прояви или нещо друго. Бедността се ражда от отношението към парите. Ако винаги говорите, че едва свързвате двата края, така и ще бъде. Ако за вас парите са мръсни и носят само нещастия, няма и да ги имате. Познавам хора, които злобно и завистливо обсъждат богатия господин Х, защото знаели как ги е натрупал тия пари... Кои сме ние, че да съдим?! Това е в правомощията единствено на Твореца, Отецът наш небесен или онази могъща сила извън нас, както и да се нарича тя. Освен злословието за парите, някои хора тайно вярват, че бедността е добродетел, в резултат на възпитание, суеверия и др. От друга страна, ако превърнем трупането на пари в единствената си цел, животът неминуемо ни доказва, че те не са всичко. Парите трябва да циркулират, а не да живеем в непрекъснат страх, че ще ги загубим. Давайте ги с радост, използвайте ги за добро и благодарете, когато ги имате. И не забравяйте, че за да получиш, трябва и да дадеш.
И така, да ревизираме мислите си! Те, заедно с чувство, се превръщат в субективна вяра. И нека бъде според вярата ви!