автор: ianchefff

“мисля че полудявам”,
ми казва някакъв непознат докато седя
и чакам трамвая в тъмното
не за отвъдното (все още) а за вкъщи
“е и?”, отвръщам, “случва се”,
той изважда нож и го насочва към лицето ми
изтръпвам какво мога да направя
а непознатият се усмихва някак безчувствено
странно и особено
сякаш е надрусан или пиян
или е
поредният терорист
поредният радикалист
фанатик или нещо подобно

изваждам цигара запалвам
той сяда до мен и оставя ножа на пейката
аз благодаря на бога
“искаш ли цигара”, питам го
“да, искам”,
и пушим мълчаливо
трамваят идва той се качва
а аз оставам
да изпуша още една цигара
от тези които ми спасиха живота
моят и на още кой знае колко други
понеже забелязвам
ножа забравен до мен

прибрах се пеша