Слънчасала трева, горещо пладне.
Щурец в главата ми скрибуца.
От нежен порив се задъхва
вселената - смалена и беззвучна.
Тук всяко нещо свое място има
в изконното си право да е живо.
Смъртта е само пясъчен часовник,
измислен преди милиард години.
И падат - пеперудени - от горе
златисти мигове прашец.
Усмихва се небесният прозорец:
Земята пее на един щурец...