ПРОЛЕТ
ххх
Как дяволски са
очите й греховни-
ала е пролет...
ххх
Крило на щъркел
ръката ми докосна-
роди се дума.
ххх
Сълзите момини
във бял стих се изливат.
Луната слуша...
ЛЯТО
ххх
Върху небето
мечтата на Сахара
рисува кораб.
ххх
Реката знае-
морето я изпива.
И все пак бърза.
ххх
Разплитат плитки,
прегърбени нивята.
За сън се стягат.
ЕСЕН
ххх
Във храм от злато
земята забрадена
се моли Богу.
ххх
Брезата кичи
гърдите си момински
с пендари звънки.
ххх
Избърсва чело
царицата на мравките,
а щурчо свири.
ЗИМА
ххх
Денят ми пише
със ледена висулка
стих за раздяла.
ххх
Във мен е топло,
но устните ти снежни
дъха ми спират.
ххх
Сърца разбити-
аз и врабчето тъжно
делим трохите....