автор: LATINKA-ZLATNA

На Райко

Ти дойде у дома да ни видиш;
да чуеш за нашите радости и болки;
да влееш в душите ни малко почивка...
След като си тръгна се сетих,
че не те поканих на вечеря.
Изтичах, за да те върна обратно,
но... късно - беше изчезнал.
На следващия ден те помолих за прошка.
"Няма нищо, сестра! Няма нищо!" - лъчезарен
и светещ ти ми отвърна.
Ако... ако това е така
тогава защо, когато се хранех
буца във гърлото имах
и хлябът ми много горчеше?!...