Не ти пиша.Писмото е до мене.
Събира ми мислите.Хартиен кораб.
Вятърът е пътникът,
който няма да го вземе,
до ония самотен остров.
Защото недоизмислила съм тишината,
която пък измисляла за мене,
кръжа около себе си, или се мятам,
в съня на тъмните ми вени.
А светлината, както се пречупва,
писмо е върху сянката на зимния прозорец.
И аз съм тук.И се случвам.
През празното си.Като спомен.