Терсит
никога нищо не бе съчинявал:
стихотворение,
кораб,
пирамида,
статуя на жена.
Мразеше Агамемнон и цялата му компания
и им служеше злобно
на суша, море и война.
Бе заклет пацифист, но отплава за Троя.
Името му бе легион, макар и без власт.
Инак би ли го зърнал Омир след боя,
за да му даде думата
за цял час?
Терсит – неформалният лидер и говорител
на угнетения,
безимотния,
експлоатирания грък.
Той бе маса-войник, изнесъл на плещите си
богатствата на царете, а победите им във войните –
на своя лък.
Не е ли тогава Терсит творец на благата
и движеща сила в историческия процес?
Не е ли призван той,
класово-осъзнатият,
да изреже в съдбовния ден
олигархическия апендикс?
Но Омир – класическият слепец – не беше дорасъл
до класовия критерий,
до класовия подход.
Или само за да угоди на аристокрацията,
бе изкарал от първия комунист
идиот?
Какво от това, по дяволите и ангелите,
че се надсмя над Злобния, щом го остави жив?
Терсит надроби попарката си веднага.
Отдавна.
И е щастлив.
„Грабете награбеното!
Конфискувайте!
Кооперирайте!
Национализирайте!“
А днес слюнчи химическия молив
и спори
кое колко струва.
„Връщам ви нивите, но искам гаранция,
че няма да бъда ратай!
Връщам ви дюкяните,
къщите,
фабриките,
но ми оставете и моя пай!“
Терсит, царят на благинките, що ритнал трона...
Името му е легион.
И не е никакъв мит.
Бял кахър са кавгите
за родното място на Омир;
страхувам се, че България
е родината на Терсит.
1992 г.