автор: storozi

На Никола Вапцаров

Не спя, Поете,
толкова години -
работих в този същия завод-
завод, във който младостта ми мина,
завод с машини-
блеснали - злато!
Разграбиха го-
хищни мечи лапи!
Продадоха ни вярата, Поете!
Сега не спя,
защо ли ми се струва,
че същите водачи го обраха,
чрез техните поставени лица.
А махаха за поздрав от трибуните!
Излъгаха ни подло след това!
За нас остана
мъката и спомена
за вярата, която е била!