автор: roza1

Животът- безкомпромисен, изпечен играч-
точно премерва деня и нежния здрач.

Тихи стъпки реди по тефтери неверни
затваря вратите на очите вечерни.
Пропълзява по змийски. Усуква се.Стяга.
Студът да усетим. И бяга ли, бяга...
Съблича си кожата пролетен, светъл.
На припек поляга искащ и летен.
Мечтите размърдва, душите ни впряга-
да тичат, да търсят, да устояват.
Понякога зимен трепери от болка
страхът му ни връща с една обиколка.
В началото- там, където децата
стискат на своята майка ръката.

25.09.2009