Пресвета Дево
Ти Която при първата ни среща
потрепери
и не ме заговори
Ти Която ме удиви
със Своите нозе
тези две дорийски колони
със гърдите Си
тези два сочни грозда
с кармина на устните Си
които ме опиха
и със силата на ума Си
достоен за Атина Палада
имам този копнеж
превземи ме
завладей ме
крепостта е сложила оръжие
и ми роди
синове юнаци