автор: karmen_777

''Плочата вляво.
Почакай.Да облека бялата рокля.
Вече.
можеш да ме въртиш накъдето пожелаеш''

Аз се намествам удобно в стъпките им
и отразявам в прозореца-две издялкани фигурки.
От обич.
Вдъхвам аромат двоен допир.
Вкус на узряла череша
краде светлината от приспани ъгли,
застилят се устни,
а вазата се дръпва по-нататък...
да я напълнят с разцъфнала целувка.
Очакващо.
свещници потрепват.
Разлюляни чаши с вино...
.....следи от червило...
.........ROUGE...
и те!
Димящи звуци валс...
....и цвят от мисли...
тя:паркета е хлъзгав!
той:малки,изящни ръце
тя:...да бяха по-надолу...
той:тази рокля и седи дяволски добре.
И Аз,която подозира,
че токчетата отмерват 12,
а жена му се връща от командировка