автор: Ray

На Мария

От носталгията на септември
натежават мокри
обувките на зимата.

Родината й е континентът,
който децата й не познават.
Те се радват
на лятна ваканция,
на вечно зелени дървета
и платна в океана.

Тя е цветна
дори в деня на детето,
заменил рождения й ден.
Между края на летоброенето
и началото на безкрайността
тя е полинезийката,
която рисува пясъка
с клонка екзотично родословно дърво.
И е щастлива с рисунъка,
на другия край на малката ни Вселена.

А носталгията на септември е наша,
както и зимата.